Author: NeMo  |  Category: Обща каТегория

Реших да напиша и трети постинг за днескашната дата.

Първият беше да ти кажа колко си пичозна, вторият беше за да се скарам на Дидка, а третият е да обявя официално, че се побутнах малко блогрола. Изтрил съм линковете към Иив и към Мимето, на която казвахме луничка и Моли.

Луничката беше изтрита, защото като че ли вече  е надраснала блогобществото и не поддържа блога си. Въпреки, че много харесвах блога й. И определено има дар слово… ПИШЕ БЕ, ЖЕНО!

А Иив… щото след толкова години познанство една вечер просто каза- ми не ща да комуникирам с теб… и всичко свъ.

Моли, защото отдавна линкът към блога й е невалиден. Може би трябва да ти се извиня, че не излязохме на кафе, когато беше в Русе. Екскузи официално. Виновен до доказване на противното. Другия път ще се реванширам с бира, обещавам го официално.

Без малко да изтрия Исси. (Това беше намек да ме проверяваш какво правя по-често)

Алексей пък ми се сърди. Тука може би ще разчитаме на малко съдействие от Ан да го вразуми. Цупльо. ;>

Като заключение, искам да кажа че съм супер красив, интелигентен и готян.

Кчинг. ;>

А и понеже съм се разписал…

Author: NeMo  |  Category: Обща каТегория

… ЧРД на Дидка.

Въпреки, че Ласонина ми звучи по-респиктовно.

Ок, ЧРД г-це Ласонина. (Да станеш госпожа скоро :D)

Живо здраво, право и кораво.

Другото ти го казахме днеска май. ;>

А, и искам да изразя официалния си протест, че тая вечер не ни събираш с торта.

Амин.

Author: NeMo  |  Category: Обща каТегория

Имало едно време  една Студенина. Обсебваща, всепоглъщаща, всевластна.
И ходеше по нас. По хората.
Студенината на едно мъртвото сърце. Неспособно да изпитва любов. Неспособно да се привърже. Подвластно единствено и само на рационализма. А нашият свят е олицетворение на ирационалността. Праволинейните зависимости съществуват само на хартия. Реалността е неточно понятие. И зависи изцяло от твоите очи. Твоите дълбоки, невинни и красиви очи. Които ме заплениха. И то сякаш потупва. От време на време. Когато те види се свива. И всичко друго изчезва. В центъра на света, седиш ти. Ти ти и само ти.

Наскоро разбрах какво е да изпитваш ревност. Чувството беше от рода на WTF?! Или да фуя?! Изключително нетипично. Абсолютно глупаво. Неведнъж съм изказвал мнението си за ревността. И все пак я изпитах. Може би за първи път през живота си изпитах ревност. Силна и дълбока. Някак си успях да се прикрия видимо. А причината беше нечовешки тъпа. И все пак изпитах ревност. Шах-мат.

***

Те ми забраниха да ходя в общежитието, което обичам. Защото вече няма нужда от неофициални жичкаджии. Прокарали си официални. Да живее бюрокращината.

Никой не може да ми забрани да вляза де. Но  старата компания я няма.

Тъжно.

***

И пак ти.
Ти си твърде шантава. И искам да те доопозная.
И все пак… Ревност? Аз?

Явно идва Второто причастие. Друго логично обяснение липсва.