Author: NeMo  |  Category: Обща каТегория

Здравей, Исси.

Отправям зов към теб. Искаш ли пак да чакаме птичките? Помниш ли, че преди при мен идваха с един час по-рано и аз те подигравах, че при теб се съмва по-късно? Какво се случи, Исси? Животът каза- А-а-а-а-а. И ние влязохме в устата му.  Но знаеш ли, Исси? Аз се възмутих! Възмутих се, че зъбите на живота са проядени! И жълти! Сякаш никога не ги е мил! А дъхът на живота е нещо, с което се очаква да свикнем. Свикнахме ли? Не. И колкото и да ми приказваш, аз пак няма да го повярвам.

Разкажете ми глупаци такива. Разкажете ми за Мечтите. За несбъднатите желания. За неоправданите очаквания. За истините. За големите Надежди. Митовете за любовта. Идеите за съдбата. Говорете ми, идиоти. Как точно свършва всичко това? С едно свободно падане. От високо. Кратък миг на свобода, последват от абсолютната Вечност.

И все пак, Исси. Аз продължавам да вярвам в любовта. И в Живота.
Идиот ли съм? Най-вероятно да. Ще страдам ли? Със сигурност.
Какво остана от мен ли?
Нищо. Дупка. Небе без звезди.
Понякога се чудя, защо не пия.
Един Пич би се отрязал зверски.
Аз ли, Исси?

Аз намирам мястото за абсолютната изолация. Най-често на някой покрив. Лягам на върха на асонсьорната шахта. С лице към небето. Затварям очи и започвам да мечтая за отминалите мигове.

Бъдещето ли?

Хм.

Author: NeMo  |  Category: Обща каТегория

Малък. Тъмен. Мрачен ъгъл. В който си позволяваш да мислиш. Пропускаш тези места или  умираш. Сънувах ви с малката бяла котка, която беше черна. Странно.