Author: NeMo  |  Category: Обща каТегория

Тази година, все пак реших да отида на църква за Великден. Стана ми също така много мило на душата, когато ти ми се обади и ми каза- “Отиди на църква”. Гласът ти беше толкова искрен, красив и нежен. Отвори нещо в душата ми, което не предполагах, че съществува.   Подсетих се колко много “обичам” тълпите.  Все пак успяме да се докопаме до огъня и обиколихме три пъти храма под звуците на камбаните.  Не мога да опиша чувството, което изпитах в този момент. Може би, защото никога не бях го правил. Но беше нещо средно между душевно спокойствие и прозрение. Прозрение за избора. За пътя. За идеята.  Интересен беше фактът, че явно с Крис бяхме изключително големи грешници, защото свещичките ни постоянно угасваха. Но още по-интересно беше, че колкото и грешни да бяхме, винаги единият запалваше огънчето на другия.  Това беше Прозрението.  И отново чувам гласа ти. Гласа най-красивото момиче на света.

Лека нощ, Съншайн.