Author: NeMo  |  Category: Обща каТегория

И след поредното ми откровение, в които пояснявам на феновете ми  (благодаря ви, Пенчо, Иванке, Саксийке, Станке, Кръстю, Стамате, Креватке и Керемидке и всички, които много обичам), колко много ми е криво на главата и колко много ми е убито напоследък, нека да споделим нещо весело.

ЦЪК!

Ей тва е Новината!  Забавно е, как се оказа, че и извън България хората смятат, че  чалгата граничи с проституция! Не говоря конкретно против въпросната персона (даже не бях я чувал), а като цяло. Тази случка си е едно живо доказателство. Но какво да правиш? Такъв ни е светът. Яките дупета, готиите цици и невинните погледи, зад които се кире лукавостта на Дявола… се продават. Жената хваща мъжа и го прави на две стотинки. А той гледа в захлас и я съблича с поглед. О, ако имаш и достатъчно пари… о те ще са твои. Всичките. Сексът. Той продава.   Къде подяволите останаха душите на хората? Да, май въпросът съдържаше отговор. Опа, пак се отплеснах към душевното си състояние. Да, аз съм един шибан егоист.  Но за всеки влак си имало пътници. Тъжно е, че чалга влакът е пренаселен.  Наскоро Мълчаливката ми каза нещо, което ме накара да се замисля много дълбоко. Каза- ” от както не слушам музика, не изпадам в крайни душевни състояния ” И ще си позволя тук да поправя г-ца Епика. Ако не слушаш музика със смисъл, тогава не изпадаш в крайни душевни състояния. Явно чалгата си има поне 1 предимство- липса на на смисъл. Следователно не въздейства емоционално върху слушателите. Е, това че учи 13-14 годишни пикли да се обличат като проститутки… тва е друг въпрос. Но нали еволюцията напредва. Сексът. Сексът му е майката. Краката разтвори, бързо, бързо го лапни и до долу го поеми. СЛЕДВАЩАТА!

Боже, това трябваше да е нещо тънко и иронично. А пак ме изби на хейтване.
Де го крия това… От къде блика? Имам някъде извор. Тряя се сондира и да го насоча към нещо по-конструктивно.

И някак си ме събрят пръстите, ОТНОВО  да сложа тази песен.

Монолози на огледаолто (№нЪ)

Author: NeMo  |  Category: Обща каТегория

-  Здравей.
- О, ти ли си? Отдавна не сме се виждали.
- Виждаме се всяка сутрин.
- Аз теб. А ти мен?
- Въпросът е глупав.
- Защо смяташ така?
- Защото ти си аз.
- А мен ме е срам вече да съм ти отражение.
- Защо?
- Защото вече съм бледа сянка на това, което наистина си.
- И какво съм аз?
- И не спираш да задаваш въпроси. Защо на мен? Как се случи това? Как го допуснах? Как се забъркахме в това? Как ще излезем? Дали ще умрем? Жалък. Толкова си жалък.
- Обикновенно си по-кратък.
- Обикновенно не ми се налага да водя.
- Да. Така е.
- О, и ти се съгласи. Браво. Наведи сега глава.
- Защо?
- А защо не? И без това не си нищо повече от червей.
- Имам крака.
- И ги ползваш за да лазиш с тях.
- Страх ме е.
- О, страх го  било.  От какво?
- От кошмарите. От съмненията. От истината.
- О, той си имал житейска истина. И каква е тя? Че ти предстоии официално да си издадеш топките на вторични суровини?
- Кога стана толкова жесток?
- А ти от кога имаш цикъл?
- И какво предлагаш да направим?
- Аз съм твоята сянка. Твоята стара сянка.
- Аз пък имам пишка.
- Не мисля така.
- Имам доказателства!
- О, да. Докажи се на едно отражение. Давай, ти си!
- Срам ме от някои неща, които направих. Срам ме е, че съм обвит в съмнения.
- Срам ме е, че съм твое отражение.
- До кога ще повтаряш едно и също. Тъп развален грамофон.
- О, той можел да се ядосва. Beyond! Всички да обърнем глави към малкия жалък червей, който може да се ядосва!
- Умри.
- Имаш прекалено много душа. Идиот.
- А да нямам ли?
- Когато нямаше…
- … когато нямах.
- Време е за хапчето.
- луд?
- за връзване.