спЪ. Отворих си лявото око. Гледам- спЪ. Отворих си и дясното око. Гледам- пак спЪ. Викам си- я да взема да погледна времето навънка, че като се събудя да знам. Поглеждам- навън вали черно-бял дъжд. А монохронното е беше намръщено. Позачудих се малко, после се сетих, че когато човек спи като мен, той сънува в черно-бяло. Проблясна светкавица. Ококорих спящите си очи. Мацка! С розово потниче, червени гащи и зелена жилетка, която й стига до колената. Нещо цветно! Премигнах. Слънчо! Отново я сънувах. Реших, че е редно да завържа разговор. “К`о праваиш Слънчо?”, попитах. А тя ме погледна с пъстрите си очи, премигна и каза възмутено- “Една девствена дупка да имах и ти ми я оскверни”. Хм, помислих си аз. Тоя сън не е еротичен. За кви дупки ми говори тя… Реших, че ако попитам , тя ще каже нещо я за нос я за уши, я недай си Боже за моето дупе и тогава сънят може да вземе много кофти обрат и си казах- че просто ще кимна виновно. Кимнах виновно. А тя се усмихна. Целунах нежно единственото цветно нещо в съня ми. Под капки сив дъжд. Не ми пукаше. Нали тя беше цветна? Нищо друго нямаше значение. Някъде от далечината прозвуча музика. Да… Знам тази музика… Затворих лявото око. Гледам- спЪ. Затворих дясното око. Гледам- пак спЪ. А телефонът продължава да звъни. Ставам- гледам Слънчо. Час? 7. Фък! Значи тръгва… Колко е тъжно, когато цветът си отива… Мустаче мое, ще ми липсваш. До неделя.
с любов,
Твой- Бай Спас.