Nemo`s Gate

Хей, ти. Спящата красавица, която ми се обади сутринта. Благодаря ти, че го направи. За съжаление не помня много от разговора. Но беше много усмихващо да чуя гласа ти. Обичам когато го правиш. И беше странно, защото трябваше да ти кажа, че тъкмо те сънувах как ми се обаждаш… Но се сетих за това чак, когато се събудих отново. Сега си седя на бюрото и с помощта на един сешоар се боря с едни гащи, които доня Маргарита ла Пералняита опра преди малко. И трябва да излизам… Но те са мокри. За това съм научил сешоара да им духа. Видиш ли при мокрите гащи, само с духане се оправят нещата. Обаче сешоарът е мощет духач. Даааа!  а пък снощи да видиш… Как 12 часа посред нощ, си слизам пред гаража се дин компютър светвам си и почвам да го одухвам с компресора. После осъзнавам, чеми е тъмно, докарвам колата пред гаража, пускам на дълги и си продължавам. И най-културно си духам. В един момент свърших с духането и поглеждам нагоре и гледам как една мацка и един пич (които очевидно са се натискали, когато аз се появих на сцената), тааа те стоят и ме гледат умно. Сигурно им е станало забавно праховото-светлинно шоу. И тъй де, седим си ние- аз ги гледам, те ме гледат, аз ги гледам, те ме гледат, аз се почесвам, те не се почесват, аз се почесвам пак, те пак не се почесват. И решавам да усатновя контакт. Погелждам и възможно най-миличко казвам- Квооо? И пичът някво такова стреснато- ми ние гледаме. И аз- ми добрееее. Беше много задушевен разговор. А после да видиш как 12 и 30 се прибирам към нас и установявам, че съм ключ йок… и как събуждам баща ми да ми отвори… И какво миличко разговорче проведохме… Ти да видиш…  Гащите изсъхнаха. Дупето е готово за ставане. СтааааанИ!