Защитен:

Author: NeMo  |  Category: Обща каТегория

Публикацията е защитена с парола. За да я видите, моля въведете паролата:


Author: NeMo  |  Category: Обща каТегория

Сняг. А под него се крие всичката киша, в която сме се заровили. Всичките ни  мръсни дела и черни помисли.  Всички лоши неща, присъщи за  един зрял индивид. На един възрастен човек. Целта на жалките ни животи? Винаги да сме отгоре. И да мачкаме всичко, което можем.  Свалиш ли гарда за миг, някой ще смачка теб. И докато това звучи повече като тийнски разсъжсединя, с напредъка на битието осъзнаваш, колко смисъл се крие в тези празни и гръмки слова. Слоевете на думите. Кухите може да се пълни. А пълните… кухи. Кой съм аз, че да разказвам смисъла на живота?  Кой съм аз, че да предполагам изобщо що е то живот и има ли почва у нас? Едии никой. Едно нищо.  Знам само, че вчера ми се случи нещо изключително странно, което ме накара да се замисля върхи насоката ми на развитие. По стечение на обстоятелствата, работата ми ме отведе в компютърна зала с група деца. Стана ми изключително странно, когато започнаха да ме наричат “чичо”, но това го преглътнах. Прекарах около час там и осъзнах, колко много ми харесва да работя с деца. И сякаш се върнах години назад. В дните на спокойствието. Когато светът беше по-усмихнат. По-идеен. По… По-обичан. Когато светът се гледаше през погледа на дете. До сега никога не бях разбирал хората, които учат за начални учители. Сега най-сетне ми стана ясно. Може би нюансът между залите в които ходих вчера, е твърде брутален. Две от тях- тъмни мрачни, в тях се говори само шепнешком. И пълни с мърморещи и недоволни клиенти, които вечно не им стига единият час отпуснат на компютър. И които винаги се карат с персонала и нарушават въпросната тишина. А единственото по-страшно нещо от тишината е, раздирането й от глупав и ядосан глас, водещ глупав и безсмисен спор. И тук правим съпоставката. От едната страна това, от другата шумна и весела зала, огласена от детски смях, където атмосферата е непринудена и усмихната. Странно е. Може би си сбърках призванието. А може би бях моментно заслепен от спомени.  Времето ще покаже. Защото смятам да се разходя пак то въпросните зали. ;>