Даааааааааааааааа.

Author: NeMo  |  Category: Обща каТегория

Мина време, Слънчо мое. И отново те изпратих на тази грозна и студена гара. Тя е такава, само котано влакът идва от към Румъния. Влакът- огромна и тежка адова машина, която те грабва и те отдалечава от мен. А ти потъваш в нея, защото така трябва.

Колко бързо мина тази седмица. В която със всичкия си “акъл” просто тръгнах към теб. Като пич с цел. Километър след километър в кака ти Сийка. Целта ли? Беше ден за цветя!  Е, разбира се нищо нямаше да се получи без съдействието на Туниту. Тя е пич. Евала! Никой не ме разбира какво пиша, нали? Добре, нека да обясня на страничните наблюдатели- Слънчо трябваше да получи цветя! Където и да е. На тази дата, Слънчо получава цветя. Защо ли? Защото така! (Това е оправдание на жена в цикъл.) Не, не съм в цикъл. Нямам цикъл!  И тъй… тръгвам си аз в посока Стражица. Въвеждам в кака Сийка малката (навикацията) Стражица и дум… 400 километра. Ъ? Ей,  без малко да тръгна… Ама то имало и град Стражица и село Стражица. Реших си, че като по-пич ще ходя към града. (300 километра по-малко все пак). И си тръгнаааах. Доста се колебаех дали да тръгна междудругото, защото имах чувството, че Слънчо ще ме обезкости, ако се покажа там. (Или недай си Боже обезкосми). Обаче си  казах- Мечка страх, мене не. (Мечката остана на леглото ти!) И тръгвам. Добре, че си взех навигацията, защото първата отбивка я пропуснах. (Въпреки навигазията!). И си спрях, обърнах си на завоя като Пич и си се вкарах у филма. Даа, току що разбрах, че няма да мога да говоря с теб. *взъмущав*. Нищо, га баба е била като мен също е нямало телефони.  Ти пък ако искаш да ме чуеш, ще намериш начин. Мухахахаха. Пътят за Търново е по-як междудругото- напред напред и напред. А, аз и до Търново ходих. Ама за това друг път. И така, хващам си първата отбивка и си вакам- яко празен пъът. И след това втори разклон и трети и четвърти. И осъзнах, че след всеки разколн, пътят става все по-тесен. Но нищо. Аз тряяше доставя цветята. И според инструкажта на Туниту, трябваше след село И… ИИ…. Николинчево. Или нещо такова, та то било последното село преди Стражица. И там почвали едни големи гадни завои…. И аз реших, че ми се пика. Обаче, като примерен гражданин, отбих и  си стигнах до извода, че тряя си заключа колата, че да не я открадне. Даа, естествено, ключовете останаха вътре. Добре, че имах резервеееен! Мухахаха. Бате Дидо е готов за всичко!

Паля, гася и тръгвам. И влизам у село Град Стражица. (много яко градосел междудругото!). И чакам да видя голямата табела “Добре Дошли”, за която Туниту ми каза. Нямаше такава. Обаче си отбих като пич и призвънях… 5 минути след това, тя цъфна и ме заведе на един паркинг, където си мислех, че ще ме обезчестят анално. (Шегувам се, не мислех така. Но можеше.. ;d)) При което, аз се скривам зад един бус и чакам да ми докарат Слънчоооо. И й се обаждам и си говоря с нея. Беше много забавно, защото тииии се усети, че съм тааам, чак когато застанах пред теееееееееб! Нов най-як момент!

Следва продължение, защото Дългът ме зове. (Кака Сийка таксиметрджийката… ) Еби го..

Искам да се усмихнеш. Сега! Защото ти си най-слънчевото момиче! И аз те мъртва. ;>