Author: NeMo  |  Category: Обща каТегория

Сняг. А под него се крие всичката киша, в която сме се заровили. Всичките ни  мръсни дела и черни помисли.  Всички лоши неща, присъщи за  един зрял индивид. На един възрастен човек. Целта на жалките ни животи? Винаги да сме отгоре. И да мачкаме всичко, което можем.  Свалиш ли гарда за миг, някой ще смачка теб. И докато това звучи повече като тийнски разсъжсединя, с напредъка на битието осъзнаваш, колко смисъл се крие в тези празни и гръмки слова. Слоевете на думите. Кухите може да се пълни. А пълните… кухи. Кой съм аз, че да разказвам смисъла на живота?  Кой съм аз, че да предполагам изобщо що е то живот и има ли почва у нас? Едии никой. Едно нищо.  Знам само, че вчера ми се случи нещо изключително странно, което ме накара да се замисля върхи насоката ми на развитие. По стечение на обстоятелствата, работата ми ме отведе в компютърна зала с група деца. Стана ми изключително странно, когато започнаха да ме наричат “чичо”, но това го преглътнах. Прекарах около час там и осъзнах, колко много ми харесва да работя с деца. И сякаш се върнах години назад. В дните на спокойствието. Когато светът беше по-усмихнат. По-идеен. По… По-обичан. Когато светът се гледаше през погледа на дете. До сега никога не бях разбирал хората, които учат за начални учители. Сега най-сетне ми стана ясно. Може би нюансът между залите в които ходих вчера, е твърде брутален. Две от тях- тъмни мрачни, в тях се говори само шепнешком. И пълни с мърморещи и недоволни клиенти, които вечно не им стига единият час отпуснат на компютър. И които винаги се карат с персонала и нарушават въпросната тишина. А единственото по-страшно нещо от тишината е, раздирането й от глупав и ядосан глас, водещ глупав и безсмисен спор. И тук правим съпоставката. От едната страна това, от другата шумна и весела зала, огласена от детски смях, където атмосферата е непринудена и усмихната. Странно е. Може би си сбърках призванието. А може би бях моментно заслепен от спомени.  Времето ще покаже. Защото смятам да се разходя пак то въпросните зали. ;>

Имам друга идея!

Author: NeMo  |  Category: Обща каТегория

Представете си свят, в който си оправям леглото. Всеки ден. Свят в който гърнето на колата ми не е издънено заради глупавият ми съсед, който решил че трябва да сложи два огромни камъка на тротоара. Свят в който този съсед е все още жив… (шегувам се!) Свят в който умниците около нас не ни осъмрдяват квартала с некачествени въглища.  Свят в който не съществуват чалга и чалготеки. Където Музиката е рок и само рок. Свят, където историите на повечето ми познати не започват със- а както се напиииих и послеее… (мразя такива истории!) Свят в който цигарите не съществуват. Да, междудругото, винаги съм се чудел какво удоволствие изпитват хората да се напият. Какъв кеф може да ти достави да губиш контрол над ситуацията? Лично мен това ме ужасава като вариант. Ама хора и хора.  Една персона ми сподели наскоро, че понякога човек просто имал нужда да се напие. Може би е така. Различните хора имат различни желания. Например, аз често имам желанията да думкам по стени. Повечето хора го нямат като идейност. ;D Та, да се върнем на представите за света, че това лирическо отклонение твърде много се разрастна като идея.

Ако всички тези неща бяха истина, дали нямаше да е скучно? Без чалгари, без пушачи, без продънени гърнета, с вечно оправено легло, без идиотсик съседи…  Тогава линията щеше да е прекалено идеалистична. Прекалено права. Нямаше да ги има тези малки и забавни неща, които ни ядосват. И които ни карат да проклинаме деня.  Защото, мноо хубаво не е на хубаво както се казва.  Защото има едно основно правило - за да знаем какво ни радва, трябва да знаем и какво ни дразни. Иначе не можеш да определиш истината. Радваш ме ти.  Всеки ден. Всяка усимвка. Всяка дума. Всеки поглед.  Радваме ме фактът, как дяволите се усмихваш, когато четеш това. И се смееш, когато минаваш точно през това. Радва ме фактът, че съществуваш. И че си тук.  Радва ме и фактът, че съм гладен… Отивам да реша този проблем. Хей ти.

Author: NeMo  |  Category: Обща каТегория

Кой умник ме кара да запиша магистратура?! И въпреки всичко, тази магистратура има една изключително положителна страна, която засенчва всички негативи. И това си ти. И добре че си ти, защото ако не беше, вече да съм се отказал.

Тази сутрин се опитах да стана в 5 часа, че да уча. Станах. Мигнах, казах добро утро и легнах пак. И се събудих към 7. Ставай, оспа се! Идиот.Сега се мъча да си дооформя глупавите лекции преди да отида на глупавото упражнение по бази данни. Аха… Все ми е на ума. Поне си направих програмата за дипломна работа. Остава ми просто да създам записката. За съжаление, създаването на запсиката не е толкова просто. Спомням си, на минлата ми дипломна работа ми трябваше 1 месец за програмата и над 1 месец за глупавата записка. Но сега имам странното усещане, че ако се хвана вечерта, сутирнта ще съм готов.  И сънувах много странен сън с мъжки дупета. Благодаря ти, о гей порно… (не питайте)

А стига толкоз, че листата ме зоват.

Rise up!

Author: NeMo  |  Category: Обща каТегория

Баня, баня, баняяяя! Студ, студ студ! Да се къпиш рано сутрин с вода, която няма нищо общо с топлата и после да се ръгнеш в стая с изключен радиатор… Това не е пич. И си решаваш, че ще издадеш характерния звук: Дзъ. Дзъ. ДЗЪ! И също така ще си кажеш - *възмущав*. Дааа, мъжките зърна не трябва да настърхват! Оня ден гледах едно 20 минутно клипче, в което се обясняваше как мъжете можели да пускат мляко. Еби му майкатаааа. Звучи кравешко. Ама пък жените и те могат! Даа, на тях повече им ходи да пускат мляко! Да, сега прозвуча все едно един замръзнал сексист, обясянва как жените са крави! Не, не са! Те са си… жени.  Е, то жената не е човек като човека. Нито шофьор като шофьора… Не бе, шегувам се! (или пък не.) Всичко зависи от степента на мъртвизъм. Не, не не. Не съм сексист. Познавам жени, които могат да ме сложат в малкото си джобче относно шофиране. (Поздарви на кака Стаматка, баба Сийка, леля Пейка). Даааа. Не ги познавам тия хора. Но ги поздравявам! Да, междудругото, действително една жена може да се казва Пейка. Може ли и люлка… Оуу, оная вечер както си седяхме с Малкото в колата и реших, че трябва да сляза и да се люлея. Беше яко! Щото люлката беше мокра. Тоест снежна. А гъзът ми беше сух. Когато приключихме, люлката все още си беше снежна, но гъмът ми вече не беше  сух. Изгоре!  Тоест… Абе, направо се подмокрих от кеф. Еби го.

Напоследък си реших, че мноо ме кефи да опъвам ръчни. Благодаря ти, мила! (Наистина!). Понякога човек открива разни неща от себе си, които попринцип никога не е мислел, че ще седят правилно. Ама на!

От днеска спирам да го ям. Щото съм станал прасе и половина. Целта на занятието е, да смъкна половин прасе. Грух.

Сега, въпреки, че все още се чувствам студ, трябва да взема да си обуя гащари, да се избръсна и да изляза да слагам програмата в библиотеката. Не, чакай.Преди да изляза мисля да си облека и блуза. Не за друго, ами… дааааа. Ще изгелжда секси да се разхождам гол до кръста по средата на улицата в зимна утрин… ама може  ме арестуват и да ме накарат да духам за промили. Щото ще съм съмнителен. Еби му майката. Не може ли просто един луд, луд луд пич да тръгне да се разхожда гол в зимно утро. Мнееее, светът е твърде ограничен. Различните изпъкват. Даа, нося бакендбарди! И хората ме гледат странно. Обаче аз съм Пич и не ме ебе!

Поздрав, поздрав, поздрав… Гащи! Трябват ми гащи! Но първо песен… Дааа… Песен, песен…. Деа. Песен. О солеее миииио… цап! Да, да никого не мразя чак толкова, че да му пея… Е, има някои изключение. Но неееее. Та, песен, песен, песен….

Песен!

Оптимистично.

пп- забележете, как мацката НЕ може да скача на въже. И когато уж се научи, как постоянно сменят кадрите, защото тя все още НЕ може да скача на въже. А в последните секунди просто си падаааа. Еби му мамата. Обаче пичовете… Баси яките!Да, осъзнава как прозвуча. Обаче  аз харесвам жени. И по-точно една строго определена. Едно Малко такова… Дето си го :*

Стани, стани! И отивай да се обличаш.

До нови срещи, на всичките ми три фена! ;D

Майтапът настрани

Author: NeMo  |  Category: Обща каТегория

Може би дължа обяснение какво точно се случи. Спрях блога, защото с него нараних човек, който ми е изключително присърце.След като същият този човек няколко пъти много настойчиво ме помоли да го върна, накрая се предадох и го направих. Защото тя ми каза, че простотиите ми я разсмиват. А няма нищо по-красиво от нейната усмивка. Така че… Да. Отново сме на линия. Очаквайте глупости… когато ми дойде музата. ;>