Author: NeMo  |  Category: Обща каТегория

Хей, Исси,

понякога се чудя, защо хората сме такива шибаняци? Вглъбени в собствените си проблеми, готови да прецакаме всеки, само и само да постигнем целта си. Без да мислим за последствията. Без идеята просто да помогнеш някому. Или просто да кажеш истината. Много пъти съм споменавал, че истината е разтегливо понятие и зависи от обстоятелствата. Ограничено е да твърдиш, че истината е само една. Не, драги. Не е така.И все пак, толкова ли е трудно, да спрем да се правим на това, което не сме. Да престанем да играем абсурдни роли, облечени в карнавални костюми на сцена, която даже не е наша. Жалко е. Жалко е да се правим на това, което не сме. Защото в един момент забравяме какво подяволите представляваме в действителност.

Аз съм пич, който се кефи на романтични комедии, отваря се към хората и все още вярва, че истинската любов съществува. От години играя друга роля. И действително, толкова съм се задълбочил в нея, че последните няколко изречения ми се струват далечни и нереални. Може би и леко смешни. Но вярно ли е, че в десйтвителност хората никога не се променят? Че оставаме това, което сме? Оптимизъм, скъпа моя. Оптимизъм.  Но пък той крепи света. Глупавият, безидеен, абсолютно лишен от смисъл и напълно безполезен- Оптимизъм.  Да вярваш, че ще те класират. И че ще заминеш. И там ще се случи Нещо. Ето това е Оптимизъм.  Ако ли пък не, защо пък да не…

Но пък едно ще ти кажа - колкото е безсмислено да се впускаш в загубени битки за хора, които не си заслужават, толкова и е важно да бъдеш един абсолютно ирационален оптимист. Защото доброто излъчване е енергия. А енергията се запазва. Винаги. Някой физик го беше казал. Под един или друг начин, тя се запазва. И някой ден може отново да се влее в теб.

Пътят е Пич.