Author: NeMo  |  Category: Обща каТегория

И ето, че дойде 24-ти. Ефирът е пълен с глупави филми. Същите глупави филми, които се въртят всяка година. Как някой спасява Коледа. Как някой се яха на шейна, теглена от ГМО елени и става безсмъртен. Как на комерсиалния продукт на Кока-Кола, наречен Дядо Коледа, му пада брадата. И дрън дрън. Само рекламите се сменят.  Празниците като цяло са глупава идея. Всичко се върти в един странен цикъл, от който единственият изход е да умреш.

Пожеланията. Честит рожден ден, наздраве, весело посрещане. Толкова празни. Трудно можеш да ги различиш от- Здравей и Чао. Пожеланието трябва да е от сърце.  Да събужда нещо вътре в теб. Да кажеш- Щалстлива Коледа. Въпреки, че не вярваш в Коледа. Но може тя да вярва. Вярвайки, че тя вярва, ти отправяш цялата си любов към това пожелание. И то вече придобива смисъл.

Кухите и гръмки слова.

Грозната и хипнотизираща комерсиализация.

Познаваме се с хора от северния полюс. Но си нямаме представа как изглежда съседът ни. Глобализация.

Ало, къде си?
Където и да съм. Имам си телефон в джоба

Не искам да имам телефон в джоба.

Мястото на телефона е в коридора.