Author: NeMo  |  Category: Обща каТегория

Попитаха ме, имаш ли Цел в живота? Отогворих им- не. Но винаги съм си мечтал  да имам едно малко бележниче, в които да си записвам малките задачки за деня.  Но нямам.  Колко тъжно.

Твърде самонадеяно е.  Не бих споделил Целта си. Защо да рискувам да ти звуча психарски? Не, не ме вълнува особено какво ще си помислиш. Проблемът е, че аз винаги звуча психарски. И плашещо. Имам странен хумор.  Трябва ти да прекараш известно време с мен, за да разбереш, че всъщност съм добродушен. Дали е оправдан рискът ли? Ми… Сигурно не.  Но би бил един красив риск. Който може да доведе до нещо хубаво.  Или пък не. Продължавам да търся пътя към теб.

Имаше едно време едик Декември, мечтаещ да стане… Юли. Душа на бездушните. И нещото, което стана “Тя”. Любовта. Нещо, което не съществува.  И въпреки това, я бленуваш. Трудно ли е да кажеш на човек- “Обичам те”. Дори и да знаеш, че никога няма да ти отвърне със същото?  Ами… Да.

Ако търсиш нещо справедливо в живота. Значи не си особено умен. Бих казал, че се глупав.

-Имаш ли Цел, ме попитаха?
-Да доживея утре, беше явно.
Да прекарам деня с теб… си мислех