Author: NeMo  |  Category: Обща каТегория

-Говори ми мило, каза тя.
-Ти си толкова красива- казах. (Подяволите, остави ме намира )
-Наистина ли?
-Да. (Не)
-Говори ми още!
-И имаш толкова много ум. (Колкото може да се побере в грахово зърно)
-О, милчико. Сигурно съм досадна.
-Не си досадна, разбира се. (Конска муха би била по-малко досадна).
-О, кажи ми още!
-Ти ме радваш.(..като хлебарките, които намирам сутрин в банята)
-Целуни ме!
-Ще те целуна.(… когато Адът замръзне).

-Говори ми мило, казах аз. (Дано да не го направи, дано да не го направи.)
-Ти си толкова красива- казах.
-Наистина ли? (Подяволите, направи го…)
-Да.
-Говори ми още! (Иначе ще загуби увереността си)
-И имаш толкова много ум.
-О, милчико. Сигурно съм досадна. (Кажи, че съм досадна и да приключваме, мамка ти!)
-Не си досадна, разбира се.
-О, кажи ми още! (Идиот такъв)
-Ти ме радваш.
-Целуни ме! (Подяволите, вадя тежката артилерия)
-Ще те целуна.