Експериментът със социалната мрежа

Author: NeMo  |  Category: Обща каТегория

Ми той приключи. Категорично ми се потвърди идеята, че няма как да си намериш приятелка от сайт за запознанства.  Но, човек трябва да опита от всички простотии. (=: В крайна сметка, примирявам се,  че ще си седя сам. Живи и здрави да сме, другото не е важно.  Сигурно проблемите се криеха във факта, че доста време, вниманието ми беше съсредоточено изцяло върху една загубена и неосъществима кауза. Грозно е да обичаш някого, да си близо до него и същевременно да не можеш да  го докоснеш. Майната му. Хора сме, защото заслужаваме да страдаме.  Родени сме в грях. Живеем в грях. И умираме в грях. Дяволът сигурно има доста работа…

Мракът скоро ще настъпи. А с него и новата нощ. И луната я няма. Дълбоко, индигово, беззвездно небе.  Какво ли си мислеше отази птичка, която летеше право срещу морето? Слънцето, слънцето. Тя гонеше слънцето. Защото знаеше, че то ще изгрее от там. Някой ден. Може би. А до тогава, нека страдат. Нека се гърчат и крещят в нечовешки мъки.Нека лицата им- гроьтесно изкривени да са олицетворение на космическия ужас, който ще изпитат. Нека.  Защото сме хора. Защото заслужаваме да страдаме.

Заявка

Author: NeMo  |  Category: Обща каТегория

Скъпи, Дядо Коледа. Сигурно не знаеш кой съм, защото никога не съм ти писал. А и защото си твърде зает да рекламираш Кока-Кола. Нали в крайна сметка, съвременния ти облик е плод на тях? Нищо, все пак аз искам да ти пиша. Трябват ми две невероятни вафли, едно от най-доброто кафе, нова кола, която е най-готината и определено… от ония коледните презервативи, които са рекламирани толкова деликатно.
Мозък- промит.
Да ви се не видят и рекламите и чудесата! Ако рекламите движат света напред… Ми май искам да си седя тук. Всмисъл, не съм кой знае колко умен, номисля, че мога и сам да избера каква марта тоалетна хартия искам. И съм сигурен, че на гъза ми   надали ще му направи впечатление, дали същата мирише на нежни пролетни цветя или пък на лавандула. Резултатът е фин аромат на бившата ми вечеря. Колко образно. Но е факт. Някой беше казал (под някой разбирам http://fuckthenorm.net), та същият пич, представляваш една легенда в блог обществото, беше казал- Да кръстиш тоалетната си хартия Емека, е все едно да си кръстиш кура Етвърд. Едно изречение, което достатъчно  ръгва рекламните идеи, където им е мястото. Надалеч от тук. Извинявайте, ама не ви ща хартиите, не ви ща кафетата, не ви ща презарвативите, не ви … стоп. Презарвативи искам. Ама няма да са от вашите! Та, не ви ща тостерите, странните домакински уреди и шантавите ножове придружени с гениалния ви шибан 25-ти кадър.   За това и спрях да гледам телевизия.   Защото не съм много умен. И не желая да съм толкова лесно манипулативен. Или манимулиран. Май трябваше да кажа манипулиран. Всмъс,л манипулативен е тоя, който манипулира като че ли.  Нали казах? Рекох сега. И така, скъпи дядо Коледа, извинявай, но по оригинал май си се казвал Николай (6-ти декември, св. Николай. Или пък Никола…) и не си носел червено ами синьо. И хвърчащите елени не съществуват. Амин.

абе, може и да съществуват. Ако майка му е чайка, а баща му коч. Не, това ще са летящи кози. Но ще приличат на елени.

Деидеализирана.

Author: NeMo  |  Category: Обща каТегория

Минаха 2 години. Мислех си, че са 3.  А те били 2. Това е хубаво. Значи вече не е толкова важно. Мразя, когато помня датите.   Но, когато годините запчонат да се размиват, значи значението е минимално. Или нещо такова.Някой да ми купи бАстун. Или топки. Всъщност, има ли значение ,след като няма значение?

Имам мечта и тя е свързана с Изгрева, който след малко ще наблюдавам от терасата. (= А може да отида и до Дунава. Въпреки, че там е красив залезът. Интересно е. В предсдтавите ти, реката гледа на север, но виждаш залязващото слънце точно над нея. Има си логика де. Но ако ти я разкажа, ще се загуби магията. (:

Адът явно замръзна. Проведох си социален експеримнет, като се ръчнах в една социална мрежа. (Не е фацабок, релакс). Междинни   резултати- няколко интересни запознанства и едно особено отличително такова. Което е странно, защото се запознахме вчера. Но човекът ми допадна много. Като идейност и начин на мислене. И като всичко. :D И даже ми хареса блога. Което е странно, защото никой не ми харесва блога. :D . Нищо де. Аз все пак мисля да продължа хостинга.  Добре че вчера ми се отвори работа в сервиза, за да мога да платя.

А пък се събудих 2 часа. От кошмар, който не искам да си спомням. Малко след това ме осея брутално проста идея, (граничеща с гениалност). И почти си изградих логиката на прогрмата. Щото съм пичозен. (: Живея за деня, когато, няма да ми кисне някой на главата и да ми казва- не е важна функционалността, а логиката на реализация.  Е, извинявам се, ама в реалния свят г-н Голяма пачка иска да му е шарено и достъпно. А не да се подрежда с бинарно търсене, вместо с хеширане. Нищо. Жив и здрав да е човекът, комуто сипвам.  Минал съм пред много такива, ще мина и през тоя.

Говорейки за Изгрев, изведнъж се сетих за една песничка, която не  бях слушал от години.  И тъй, като повечето поустове, трябва да си имат песничка, това ще е Тя. (:

Не съм се заслушвам в текста, но музиката звучи като едно Ново начало. Като една пролет, гушеща се в нежните есенни листа. Обичам да рина сняг. Нямам търпение да стане бяло. И един морков.