Author: NeMo  |  Category: Обща каТегория

Бягай! Бягай! Бягай! Е, да ве. Трябва отново да започна да бягам. Съвсем скоро и това ще стане. Малко се уплаших, вчера, като оплезих език от това, че разтоварих някви си 2 тона. Разнежил съм се. ;D Та, най-вероятно тези дни, ще запчона пак да бягам. И да вдигам. (тежести !).  В любовен аспект ли? И там мога да вдигам бе. Достатъчно е да си помисля само. :D Не бе, шегувам се. (Дали? :D). Иначе, не съм много убеден как седят нещата в този аспект. Май никак. Както обикновено. Малко раздвижване, дълго затишие. Беш ли го. Никога не знаеш, какво ще ти поднесе утрешния ден. ( : . Винаги се надяваме да е нещо хубаво. Честно казано, бих се радвал, ако поне не е нещо лошо. Напоследък блокирах. Ама яко блокирах. Ама нищо де, здраве да е.  Защо се очаква да пиша нещо смислено?  Хората то хостинг компанията ми пращат запашителни мейли, че ще ме спират. Трябва да взема да си платя ми е мисълта. Ама и това ще стане. В близките 45 дена. Надявам се. Честно казано, вече изобщо не ми се занимава с университета. Иде ми да си вдигна чукалата и да си бия камшика. Всъщност, ако семестърът ми не беше платенв, щях да го направя. Ама 250 лева за 2 месеца, не бива да се пропиляват така. За другия семестър- ще видим. Може и да си почина. Беш ли го.. Стига толкова.

В преход към идеята.

Author: NeMo  |  Category: Обща каТегория

Имам един много любим цитат от най-любимата ми песен на Nightwish. Това е първата група, която прослушах така да се каже. На нея дължа това, което съм сега. Та той е от една доста позабравена от новата формация песен- Planet Hell. Та той звучи така:

Save yourself a penny for the ferryman
Save yourself and let them suffer
In hope
In love
This world ain’t ready for The Ark

Спаси себе си - монета за лодкаря,
спаси себе си и ги остави да страдат
С надежва,
и любов.
Този свят не е готов за Края.

Звучи точно като поема за един егоист. Какъвто винаги съм искал да бъда. Истината е, че хората са егоисти по душа.  Аз също съм човек. Чред разните му предикати на изкуствения интелект, мога да докажа, че и аз съм егоист. И не го отричам. Нищо добро не може да очаква хората, които са около мен. Ако продължа, това ще се превърне в поуст ала “Многострадалная Геновева”. Но, да не го допускаме. Животът има много страни. Това което в действителност искам  е един далечен блян. Смесените сигнали от теб, за която смятаме, че не пиша.  Трудно ми е да разбера истината за теб. Но когато те няма, предпочитам просто да вървя сам. Една успоредна права на главните събития. Да ги видиш, но да не участваш. Право срещу спокойствието на една красива песен. А когато си тук, нещо в мен се  пречупва. И започвам да искам да бъда нещо, което вярвам че съм. Нещо, което е истинската ми същност. Виждаш врата. Ми супер, дай да проверим какво има отвъд. (=: Ето пиша за теб - познанството ми с теб ме прави по-добър човек.  На моменти обаче ме докарва до…Но нервите са за да се трошат. Живот и здраве. (=: Стига толкова.