2. Дъгата

Author: NeMo  |  Category: Обща каТегория

С теб се запознах. Една студена януарска вечер.  Не исках да се озовавам в стаята ти. Стана случайно. По задължение. И тогава установих, че от работата, която така се пропиваше в мен, и която вече толкова мразех, може да излезе нещо красиво.  Започнало като невинен разговор, продължило  години наред. Забулено в странни тайни и мрачни кътчета, нашето шантаво приятелство, съществува и до ден днешен. Ти си човек. Запазил детското в себе си.  Тогава трудно можех да предположа, че ти си на възрастта, на която съм аз сега. Разбирахме се по странен начин. С погледи. С полуизречения. И с глупави шеги.  Една вечер някой извика името ти под прозореца. Същия този прозорец, който ползвах за вход към сградата. За да заобиколя лошите хора на портала. Сещам се, какви изпепеляващи погледи ми мятахте със съквартирантките ти тогава.  Толкова много искам да кажа за теб. Но думите трудно биха го описали. Бих казал, че би било невъзможно.  Най-красноречивото нещо на света е, как взе котето. Габи е щастлива бившо бяла котка. (: А ти си вече си г-жа, която ми дължи торта. Някога.  Някъде. Някак. (:

0,5. Lil Evil

Author: NeMo  |  Category: Обща каТегория

Трудно мога да пиша за теб. Дълго време те жадувах, но така и не те докоснах. Исках да съм близо до теб. Най-близото беше опит за целувка.  Толкова напред във времето. С теб се запознахме в един автобус. Ти прерови телефона ми. Това беше грубо. (: Трудно ми е да опиша какво точно чувствах тогова. И колко ме болеше за това, че ти не отвръщаше на чувствата ми.  Все пак имаше човек, на чието малко пръстче не можех да стъпя. И да искам. Ти първа ми показа, как мъж може да мрази друг мъж. Безкрайно и безгранично. Заради жена.   Сега след години, си давам на сметка, че не го мразя. За Бога, аз даже не го познавах..  Не можех да те накарам на сила да ме обикнеш. Благодарен съм ти сега, че ти беше честна и откровенна с мен. Въпреки опитите ми. Които понякога те плашеха. Една  студена вечер пред едно пусто читалище. Когато ти се скри зад ъгъла. Дълга пауза, последвана от един случаен разговор, възродил нашите отношения. Установих. В мен спи старото ми аз. Но не желая то да се събуди. Обичам да си говоря с теб. Обичам да гледам косата ти. И странната ти усимвка.  Ти си добър приятел. Ти ми показа пейките. Очарованието на пейките. На дългите разходки при 40 градусова жега. На пуситя заден двор на университета. На малките огнени проблясъчета в пясъчника.   Тайните кътчета на парка. Скрити зад привидния розов параван.  За теб можех да изпиша страници. Но ти го знаеш. Ти си добър приятел. Трудно е да знам точно какво и къде. Ти си добро, малко дяволче.

N . (защото ти си вън от времето)

Author: NeMo  |  Category: Опитвам се да пиша ;)

Където N може да бъде положено. За да докоснеш някого душевно, не е задължително да си го виждал лично. Не е и задължително да го желаеш в любовен аспект. Или казано типично в просташки стил- туй че има цици, не значи, че има цици. Нещо, в което не вярвах.  Имало едно време един оптимист, твърдящ, че има три пишки. И един женски идиот, на която й беше писнало от простаци.  Една вечер, оптимистът по незнайна причина разказа  за първата си “любов”.  Нещо в женския идиот  се пропука. Тя се сети за … неопределеност. И реши да разучи.  По-късно се оказа, че оптимистът, всъщност не е точно оптимист. А пишките не са три. Тя тържествено обеща да пази тайната му.  И въпреки ,че  беше толкова далеч, оптимистът я чувстваше толкова близо.  Географското разстояние беше обратно пропорционално на близостта.  Нямаше нищо сексуално. Имаше чисто приятелство, породило се по такъв странен начин. Постепепенно, идиотът се промени. Тя беше Исси. Оптимистът стана Жълт. Много нощи те чакаха заедно птичките да запеят. А те никога не пееха едновременно. При Жълти винаги нещата се случваха един час по-рано. Тя се оказа “летящ човек”. Което беше хубаво. Но тези й убеждения категорично отхвърлиха предложенията на Жълтия  да изкарват пари с “гадаене” на бъдещето. (: В крайна сметка се оказа, че Исси не е кучката, която иска да виждат. А прекрасен, нежен и кьопав човек. (: Никога не съм предполагал, че това може да се случи в действителност. Но то се случи.  Сега тя е по-близо. Географски. Законите на обратната пропорционалност. Бариерите на отдавна допуснати грешки.  За Човеците с главно Ч.

1. Червен вятър

Author: NeMo  |  Category: Обща каТегория

Ако приемем, че светът е черно-бял. Би ли погледнал. Знаеш ли със сигурност, как виждат другите? За да определиш, какво е нормално. Нормалното не съществува. Всичко е въпрос на гледна точка. И на мерило.  За мен е нормално да съм сам самичък. За теб е нормално да си имаш по няколко човека. Аз съм егоист. В пълния смисъл на думата. Но на теб дадох. Дадох толкова много. Дадох ти късче от душата си. Време е да ти разкажа, какво наистина усетих.  Защото историите. Те нямат весел край. Запознах се с теб. Беше неловко.  Седяхме на онова място. Седнали един срещу друг. И се гледахме. Някоя случайно откъсната дума. Тук таме странен поглед.  Когато се разделихме, аз ти стиснах ръката. Трудно би могло да се получи по-неловко.  Някаква небесна случайност ни събра отново. На една пейка в парка. Говорехме за есе. Не си спомням. Кое и как. Спомням си най-прекрасната снимка, която ти и до ден мразиш.  Тогава ти не знаеше. Сигурно подозираше.

В онази тъмна вечер. На тъмната уличка до сладкарницата. Когато те целунах за първи път. Ти може би не знаеше, но аз знаех.  Думата, която търсим беше “филмиране”. Няколко целувки. Много червило. Предпазна реакция.  За последен път до бърза закуска. И отново в една уличка. Странна мисъл. Ти ми даде унищожителната мисъл.  Която използвах. Мразя това, че никога не ми каза истината в очите. Мразя това, колко много държах на теб. Нашите отношения бяха изкуствени. Така ги чувствах до един момент. Ти и аз нямаме нищо общо. И никога няма да имаме. И въпреки това, ти ме опустоши. Душевно. Колко загубени и далечни мисли.  Но пътят беше пред мен. Вече знаех.  Или поне си мислех така… Сега ти си щастлива. За което се радвам. Аз ще продължа моето търсене. Някога. Някак. С някого.

3. Безликата

Author: NeMo  |  Category: Опитвам се да пиша ;)

Нещата бавно, но сигурно отиват към своя край. Един ден те видях. Все още те обичам. А ти все още ме гледаш със каменно лице. Със безжизнен поглед. Със празна обвивка, затворена в мъртва същност.  Видях в тези очи- пепел. От отдавна потушен пламък. Безликата, която вечер излизаше на лов за нови жертви, сега придоби образ-  изтощена жена на средна възраст, с прошарена коса, намираща се до мъж, когото презира. И когото никога не обикна истински-  той беше единственият, успял някога да я излъже. След Първия. Сега тя е там. И плаче. Без сълзи. Защото няма очи. Обича. Някога. Някак. Ти не ме позна. След толкова години. Отминах. Спомних си. Векове бягам от теб, а ти все се появяваш. Тук. И там. Обречен на теб бях аз. На всички се отдаваше ти.
А една вечер на една пейка. Малко преди Края. Звездите бяха ясни. Небето индигово. Нощта-студена. Погледите се топлеха един в друг.  Погалих косата ти. Ти загаси цигарата си. Мразя, когато жените пушат. Но не и ти. Обичах всичко в теб. Всяка една чертичка, всяко една въздишка.  Приближ устни до теб и те целунах. Знаех коя си. И защо си тук. В този миг видях всичко кристално ясно. Ти беше земната луна.  А не беше луна. Беше точно тук- до мен. И ме гледаше неразбиращо. “Вече знам”, отговорих с поглед. И устните отново се сляха.  История, която преповтарях. Час след час. Ден след ден. Година след година.  Обстоятелства, които анализирах.; Ти ли бе това? Тази, която видях на онзи тротоар. Безгрижно подхванала друг. Дали знаеше, че тогава те видях?  Обяснимо ли беше?  Унищожих много жени след теб. По начини най-грозните .  Безликият. Който беше излязъл на лов. За нови жертви. Безликата, която вече имаше лице- тъжно и далечно.  Годините. Все така красива в моите очи. Все така прекрасна. И все така….. спомнят си за теб.