Nemo`s Gate

Наближава времето на Пълнолунието. Когато портите отново ще се отворят, пропускайки всичко събирано през последния месец. Когато неизказаните слова ще бъдат чути, когато скритите погледи най-сетне ще бъдат забелязани, когато отново ще покажем истинската си същност. И в центъра на всичко това седи тя- луната. Със своя великолепен, пълен блясък. Със своя мистичен, и тайнствен ореол, карал влюбените да правят любов под нея, а поетите да я възпяват години наред. Във вечер като тази, не може да се спи. Тя не ти позволява да го направиш. Има толкова много за вършене и толкова малко време. А единственото, което крещи в теб, е непознатото, диво, и възбуждащо чувство- желанието да пееш срещу пълната луна. Като един истински вълк- изоставен и сам.