Шестдесет и четири (въпрос на интерпретация)

Author: NeMo  |  Category: Опитвам се да пиша ;)

- Здравей.
- Здравей. Знаеш ли, че започваш често да пишеш диалозите си със “здравей”?
- Това е монолог. Иначе, да. Хубаво е, че го отбелязваш.
- Защо да е хубаво?
- А защо не?
- О, все още те е страх от въпросите, а?
- Мислиш ли?
- Прощавай. Не те  е страх от въпросите. А от отговорите, които могат да породят те.
- Възможно е.
- Мислиш ли за нея?
- Коя е тя?
- Много добре знаеш.
- Прав си.
- О, първи отговор. Браво! Мислиш ли за нея?
- Не мислиш ли, че ставаш прекалено нагъл?
- Възможно е. Мислиш ли за нея?
- Това не те засяга.
- Не забравяй кой съм.
- И кой си?
- Не ме ли помниш?
- Помня ли те?
- Аз съм твоя монолог, глупако.
- Ако ти си моя монолог, значи се самообиждам.
- Така е.
- Но това не е в стила ми. Така че, кой си ти?
- Аз съм онова, което беше ти, когато не те беше страх да отговаряш.
- Тогава бях слаб.
- А сега не си?
- Не съм ли?
- Не мислиш ли, че е време да продължиш?
- Накъде?
- Накъдето.
- Обичам я.
- Това не ти пречи да продължиш.
- Но ме дърпа назад.
- Въпрос на баланс.
- Баланс?
- Ако правиш две крачки напред, и една назад, това значи, че реално се придвиждаш с една напред.
- Прекалено много разсъждаваш.
- Не аз. Ти. Аз просто искам да ни измъкна.
- Ни?
- Ние сме две страни на едно и също нещо.
- Да не искаш да кажеш, че съм шизофреник?
- Не и колкото мен.
- Но нали ти си мен?
- Кофти…
- Значи трябва да отида на психиатър?
- Възможно е.
- И какво ще правим там?
- Ще ме убиеш с хапчета.
- Това ли е единственият начин да млъкнеш?
- Не.
- Има и друг?
- Мдам.
- Как?
- Защо смяташ, че ще ти кажа?
- Нали? Ти все пак си аз.
- Именно. Продължи напред.
- Не мога.
- Можеш.
- Не мога.
- Тогава и двамата сме обречени.
- И двамата?
- И двамата.