Единадесет

Author: NeMo  |  Category: Обща каТегория, Опитвам се да пиша ;)

Излизаш. От осветената сграда, в която се бе стполил. Към тъмнината. С първата ти крачка, там на прехода между двете реалности, те обгръща ледената самота. Поемаш въздух-празно и мразовито. Поглеждаш нагоре- беззвездно. А после смело потъваш във прегръдките на нощта.

Бързаш. Не искаш да оставаш тук. Избираш пряк, и мрачен път.  Знаеш, че ще се случи. Всяка фибра от тялото ти го крещи. Но продължаваш. Виждаш. В края на уличката. Точно там. В дъното. Усимвки. Със остри и жълти зъби. Твоят комитет.  Застиваш. Не знаеш какво да сториш.  А те се приближават. Обкръжават те. Затягат обръча. Бавно. Нежно. Щастливи са. Тази вечер няма да търсят Изгубената луна.  Тази вечер те имат друга работа. Прясно месо. Жива кръв. Съзнанието ти изстива. Време е да се освободиш от това тяло. И да прегърнеш  Вечността…

Author: NeMo  |  Category: Обща каТегория

Привет. Тия дни ме сполетя някаква много брутална настинка. Вчера взех, че се прибрах около 5 часа, и ако не броим прекъсванията от около час някъде, съм спал близо 20 часа. Сега тъкмо се надигам, и се чувствам разглобен.  Ще видим какво ще става от тук нататък.  Наближава времето за плащане на хостинга. Още се двоумя, дали има смисъл да го подновявам. Със същия успех мога да си пиша и на някой уордовски докумнет. ;D Толкоз за сега ;P

Author: NeMo  |  Category: Обща каТегория

Седяхме. Ти и аз. Аз бях толкова ентусиазиран. Разказвах ти нещо интересно. И жестикулирах упорито. Ти кимаше. Сигурно се чудеше от къде толкова енергия. Вероятно си задаваше въпроса “Кога подяволите ще донесат картофките, за да се заеме тая уста с нещо друго” Аз разбира се, не знаех какво си мислиш. Поредно кимване. После ти каза- “Говориш наистина бързо”.  Контрирах не секундата.  Но тогава Те се появиха. Техни величества Пържените Картофки със сирене, и черен пипер, който се материализира в последствие. Загледах се в теб. ИЗглеждаше невероятно добре с това плетено нещо, което беше облякла. Каквото и да беше то, противно на законите за плетените неща, ти стоеше секси. Разсъждавайки върху дилемата как нещо плетено и розово може да изглежда добре, изведнъж периферията ми беше заета от друго. В дясно на нашата маса се появиха двама човека- момиче и момче. А може би жена и мъж?  Тя беше облечена в черно. Имаше дълга  и тъмна коса. А изражението й говореше, че се чувства неловко. Той ли? Сигурно и той се е чувствал неловко. Не го анализирах .  Седнаха. Поръчаха си Пържени картофки.  Гледаха се невярващо, безизразно. Гузно.За половин час не размениха повече от няколко думи.  После си тръгнаха. Обвити в същата неловкост в каквато бяха като влязоха. “Сигурно късат” каза ти. “Сигурно да”, си помислих аз. Но няма значение.За да издвършиш такова престъпление срещу Пържени картофки като да ги оставиш неизядени на маса… Не, не мисля, че едно скъсване оправдаваше това поведение.  Трябваше да е нещо по-сериозно. Например ядрена атака. Или пък Края на света?Имаше нещо гнило тук. Трябваше да се разследва. По-късно щях да се заема ст ова.  Отново започнах да ти говоря ентусиазирано. Обичам да те дразня. Ставаш изключително сладка, когато ми се навиваш. Точно тогава до нашата маса седнаха двама видимо грозни пича. Явно търсеха къде да изпушат една цигара. Разбира се мястото беше точно до нас. Започнах трескаво да анализирам, кога ли ще ни освободят от цигариния призрак на поредния пирон, когато неизбежното се случи. Сервитьорката започна тактично да ни намеква, че след като сме почели подобаващо Картофките, вече трябва подобаващо да оставим някоя паричка, и също така подобаващо да напуснем заведението. Разбира се такъв тип ухажване се прави нежно и тактично. Първо ти взимат солницата. После празната чиния. После първата празна бутилка. Но реших да не си давам втората. Стистах си я в ръце силно, когато тя мина за n-ти път. Този път  се прибра на бара с празни мрежи. А ти се усмихна. Все пак наистина беше време да тръгваме.  Въпросите на нощта ни зовяха. Зарадвах се, че ти имаше отговор на първите от тях, като ” Кой точно бях аз, и къде подяволите  паркирах?!” и “Сигурна ли си, че това е колата?!”   Отново се усмихна. Явно ти беше забавно. Влязохме и се стоплихме. Хубавото на тази кола, беше че парното заработва веднага. Спазвайки традицията, по радиото пуснаха нашата песен. А малко след това същата хубава кола, взе че се счупи.Но все пак беше градация. Вече бяхме стигнали до пред вас. Все пак се ядосах, че карам кола, а не компютър. Ако беше компютър щях да го накарам отново да работи. Усмихнах се. Ти ме изгледа с онзи поглед.  Помислих си… кой от двамата беше каръкът? А може би и двамата бяхме, и реното трудно можеше да издържи сборната ни куцузлийска енергия. Все пак и колата си има граници. И в крайна сметка… Пържените Картофки са си Пържени Картофки.

Седем.

Author: NeMo  |  Category: Опитвам се да пиша ;)

Имаше една вечер.
Там.
Когато застанах.
и срещнах влажния ти,
уплашено - нежен поглед.
Който ме изгори.
Със своята студенина.
“Обичам те”, си мислех.
А ти неразбиращо клатеше глава.

Имаше една вечер.
Там.
Когато се държахме.
За ръце.
Твоята -  така  малка,
И гореща.

Моята- бяла.
мъртвешка.

Имаше една вечер.

Когато всеки тръгна сам.
По своя път.

И сама се скита във мрака една изгубена душа.