Четири

Author: NeMo  |  Category: Обща каТегория

Кръстовището. Беше оживено във всяка една секунда на деня. Защото хората изпращаха чувствата си на там. Към други хора. И чувствата минаваха през Магистралата. А тя започваше точно от там. Някога  имаше светофар, но той отдавна не работеше. Нямаха пари да го поправят. Пък и това нямаше значение. Там гордо, със уморено лице стоеше старият регулировчик, който умело влизаше в ролята на  зелената светлина вече години наред. А чувствата постоянно пристигаха от всички краища не света. И всички те стигаха до крайната си цел. Докато един път той просто не дойде. И чувствата не знаеха какво да правят. И никое от тях не отиде където трябва в него ден. След време, някой пусна светофара. Но нали беше стар, и повреден… и от всичките му страни светеше ярко червено. Сега кръстовището е празно. А от четирите му страни чакат чувства. Които никога няма да стигнат адресанта си. Не е ли жалко това?