Три

Author: NeMo  |  Category: Опитвам се да пиша ;)

Тръгваш. Напред. Вървиш. Напред. Бягаш. Напред, и все напред, и напред, и пак напред, и НАПРЕД! Вълшебното на утре-то, е че все още не се е случило. И не можеш да знаеш със сигурност, какво точно ще ти донесе то.  Едно обаче е сигурно- посоката ти е точно към това Утре.  Вчера? Това е чаровното,  меко изпълнено с опияняващо ухание   място, от което идваш. Например онази вечер, когато бяхме седнали на една пейка, бяхме се хванали за ръце, аз те гледах, и се усмихвах. Ти ме попита защо се усмихвам. Аз въздъхнах. Усмихвах се на моята странна, лишена от смисъл логика, която  безпогрешно те свързваше със една мечта.  Навън беше студено. Студено и сиво. Но това нямаше значение. Нашата малка, цветна пейчица ни топлеше.  Светът е карисв, когато ти си наоколо.Вчера. Приказката, която те приземи в опустошеното днес. В което небето е празно. В което теб те няма.  Тук е мъртво. Раздиращо. Раздробено на атомчета, блъскащи се безцелно, отчаяно търсещи единството на цялото… Тази приказка  ще те изхвърли на бреговете на  далечното и смразяващо утре.  Нещо което сега не можеш да си представиш…  Но….. Може би някъде там, сред океана от безплодни емоции, ще има малка, топла и цветна пейчица…

Стена

Author: NeMo  |  Category: Опитвам се да пиша ;)

Има  голяма, масивна и безчувствена стена. От едната й страна е Тя… От другата- Той. И никой не знае какво има отвъд. Не е ли жалко това?  Винаги ще ги виждаш отстрани. Две безлики сенки, отчаяно  се стремят една към друга. Търсят цвета в деня си. Магията на това да почувстват нещо различно от лепкавия студ на една зловеща нощ. Идеята,  с която могат да станат плътни същества.  И да вкусят от насладата на морския бриз, гальовното докосване на две сплетени ръце, Изгрева? Тишината е нарушена.  Те плачат. Красив, нежен плач на две същества, които не са от нашия свят. И никога няма да бъдат… Но…

Стига ти толкова гледане. Омръзна ти. Имаш по-важни неща да правиш. Например да се блъскаш в твоята лична голяма, масивна и безчувствена стена, с надеждата, че някъде там… някой прави същото…

Author: NeMo  |  Category: Обща каТегория

Имам 500 одобрени коментара. и около 9000 спам коментари, който г-н Аксимет дружелюбно праща да се…  Както и да е. Току що осъзнах, че за да продължа живота си по безгрижния начин, по който го живеех до преди известно време, трябва да си изясня нещо. Не знам защо така упорито ровя в това минало. Но съм сигурен, че нещо от него упорито ме тегли все назад, и назад, към няколко глупави момента, към шепа видимо безсмислени чувства. И честно казано не знам как да се отърся от това. Трудно е, когато някой безгрижник, остави такава дълбока и огнена следа в теб… Понякога се чудя, защо на моменти съм токова мекушав… В крайна сметка, нещата се нареждат, когато не ти пука за тях. Вложиш ли частица пукизъм… и става… е определено не става това, което искаш да стане.  Все още те анализирам трескаво, макар, че мина толкова много време. И все още се чудя, защо подяволите?! Защо все още ми пука за теб, след като не трябва?! Съвсем несъзнателно с помощта на ютъб започнах да си възстановявам един плейлист от преди 2 години… Страно е, защото последниян няма нищо общо със случващото се.

Мразя  се като пиша такива глупости.