.

Author: NeMo  |  Category: Опитвам се да пиша ;)

Заспах късно. Сега е отново късно. Беше преди много години. Боря да се откъсна от сладките окови на съня, който ме влече все по-надолу и по-надолу. В един момент няма да мога да се събудя. И го знам. И ме е страх от това. За това  водя тази битка. Неравностойна. Психически неиздържана. Грешна. Битката за това да съществувам. Те някога казаха- ти си твърде опасен за да съществуваш. Затвориха ме в тази стая с четири стени и без лъч надежда. И аз спя.  И сънувам. Все едно и също. Сънувам нея- огнената принцеса на моето (не)битие.  Моята светлина. Моят трепет. Моята единствена и вечна любов.  Жената, която погубих в отчаяниянието си.  Убиец- казаха те! Неконтролируемо истински. Животински. Непринудено.  Естествено. Природен закон на моето съществувание.

И сега… Аз спя. И знам, че не трябва да се събудя. Знам, че нямам правото да го направя. И въпреки това, всяка капка от моята истина се бори за да отворя очи отново.  Пази се от нощното небе… и от създанията продещи в него…

D.V.D.

пп знам че е психарско. :D