Може да е пpез 2012-та. Може да е през 2029-та. Може и да е утре. Може да е… И сега. Краят някога ще дойде. И не говоря за моя, твоя или на отделния индивид. Такъв край винаги ще има. И рядко хората се впечатляват от него. Защото е нормално един живот в един момент да приключи. Един ден ще дойде всемирният, общият Край. Краят на Дните. Апокалипсисът. Дали ще ни е пратен от Божествена сила, която ще ни накаже за греховете ни. Дали ще си го причиним сами с нашата глупост, или ще станем жертва на Космическа Случайност… или просто ще следваме естествения ход на живота си - на битието ни, в което е заложено да се стремим към самоунищожение, породено от животинския страх. Ген. Склонност. По един или друг начин, някога ще свърши. Кога? Когато. До тогава ни остава да се помъчим да направим света малко по-цветен. Да дарим човека отсреща, поне с мъничко любов. Да се усмихнем на непознатия. Колкото и непознат да ни е той. Да отворим широко ръце към новия ден. Да му се радваме. Да го прегърнем. Да го докоснем. Да му дарим от топлината си. Защото дори най-студеният зимен ден е топъл, ако си хванал нечия гореща ръка. А тя се сгрява точно от тези малки и прости неща. Очи, които се смеят, устни, които се радват, и ухание на любов. И не го отлагай за утре. Направи го сега. Утре може да е започнал нов цикъл. Утре може вече да е твърде рано…
Бележка на автора - според някои интерпретации всъщност Апокалипсис означава промяна. И не е правилно да се свързва с Края на Света. Въпреки това, авторът си позволява тази волност, и се надява да бъде извинен.