Author: NeMo  |  Category: Обща каТегория

Седях и гледах замислено през прозореца. Голямо, бездушно стъкло, опасящо  цялата стена. Времето не беше в добро настроение. Намръщено, сиво и дъждовно. На всико отгоре беше по-душно от колкото в добре стоплена баня. Това беше нашето мокро лято.  За миг пейзажът се оцвети. Точно определена фигура постепенно придобиваше ясни очертания. Красиви, загорели от слънцето крака, облечени в къса черна поличка, последвани от голо пъпче, на което имаше обеца. Отгоре беше както сигурното се досещаш със късо черно потниче, което трудно скриваше навярно твърдите й и  наперени гърди. Тя беше кралица. Навсякъде  където се появеше, към нея се обръщаха погледи. Всеки мъж искаше да я докосне. Да я погали, да впие устни във нея.  Да я съблече нежно. Или грубо.  Да я целуне на много и различни места. На нея това й харесваше. Обичаше нечии устни да се разхождат по цялото й тяло. Обичаше да властва. Обичаше тази своя леденост, която влудяваше всички. Красивият й и бездушен глас се разнесе. “Здравей, аз съм…” Погледнах я уплашено… Нямаше име… Нямаше очи. Безликата ме гледаше невиждащо.  Дали не бе излязла отново на лов?…