Author: NeMo  |  Category: Опитвам се да пиша ;)

Вървиш сам. По пустата и самотна улица. В самотната и пуста беззведна нощ. Колко ли са разбити мечтите ти? Всъщност Смъртта присъства във всяка една секунда от нашия живот. И все я гледаш и никога не я разбираш. Тогава, един ден, тя ще дойде нагости и при теб. Ще бъдеш нейн личен домакин. Ще я поканиш волю,неволю у вас.  Тя ще се разположи в най-хубавата ти стая като цар. Ще протегне разложените си ръце нежно към теб, и ще ти се усмихне.Вкочанен, и уплашен както никога до сега, ще направиш  гримаса, която трябва да прилича на  усмивка.  ”Какво? Не се ли радваш, че ме виждаш?”, ще попита тя. “Аз ще те откъсна от всекидневната празнота. От болката, от разбитите мечти, от несбъднатите  копнежи. Ще те откъсна от раздиращите чувства към нея, които правят живота ти толкова безидеен… Обещавам ти. Обещавам ти спокойствието и безкрайността на цялата Вечност.” Погледите ви се срещат. Твоят- уплашен и треперлив, нейният-  празен, и бездушен.  ”Прегърни ме”, казва тя.  Ти вече си празен отвътре. Студено ти е. Трудно ти е да поемеш въздух.Обхваща те лепкав студ. И волю-неволю се подчиняваш. Отнякъде проблясва огнена светлина. Нечия гореща ръка се протяга отчаяно към теб. Нечии мил за теб глас, който вече не помниш, плачейки те моли да останеш. Тя е тук. След толкова много време, тя отново е тук… Тя ще ти помогне…. Ти си служител на Празнотата. Роб на Вечността. Пленник на безконечния мрак, който ти бе обещан. Приятел на спокойствието. Господар на безчувствието…

На сутринта безжизненото тяло на млад мъж бе намерено пред портата на къща.  Никой не плака за него. Никой не го познаваше.