Author: NeMo  |  Category: Обща каТегория

Някой ден ще събера някои неща от тоя блог, и ще издам някакво жалко подобие на книга. Може пък да се получи. В крайна сметка, днес и сульо и пульо могат да правят какво ли не. Защо пък аз да не издам “Книжка с идеи на мъсълта”?  Примерно.  Не знам.  Мразя да ме правят на глупак. Не съм толкова умен, колкото си мислиш.  Не ми пука. Искам просто да те целуна.  И да те прегърна. И да затворим очи, политайки към Мечтата. ..

Колко мелодраматично :d  А колко романтично би звучало-0 Искам просто да си вкарам езика в устата ти. Да се отъркам у теб. И да те чукам цяла нощ.  Виж колко романтично може да се замаскират животниските ни желания. Колко красиво може да бъде представена грозната истина… И колко грозно може да бъде казано нещо толкова просто, и толкова нежно. Светът е странен. Спасението е хищник.  Получаваш го. Но потреперваш от цената….

За ГЗ

Author: NeMo  |  Category: Есеобразно

Ся ще ти кажа нещо за гъзовете. Гъза може да си сменя гащите от време на време, но колкото и да ги сменя, пак си остава тъмна, мрачна и лайняна дупка. Защото е гъз.Това му е предназначението. Да бълва лайна. Дори и след години, когато вече си го забравил… и случайността пак ви срещне. На някоя усмихната уличка и ако… и ако гъзът ти заприлича на путка примерно, и си кажеш, я гъзът станал на пуктка! Тъ след  известно време ще видиш, че това  си е същата лайняна и тъмна дупка, от която се носи неповторимото благоухание. И пак загряваш. В плен си на гъз. Същият този гъз, който те беше пленил и преди години. Но вече е твърде късно. Миришеш на аку. Сега определено трябва да се изкъпеш… няколко пъти… и да бягаш надалеч.  Това, което искам да ти кажа е… не се обръщай назад. Никога. Не мисли едно нещо по хиляда пъти. Просто го отсечи. И запомни- миналото е минало, защото е минало.  Феникси не съществуват. То не се възражда от пепелта за нов живот. Миналото е момент. Красив, необятен, за който си спомняш със огромна глупавато сладка усмивка, или със мънистени сълзи. Миналото съществува в сънищата ти.  В мечтите ти. В спомените ти. Това не го прави реално. Бъдещето е една минута напред.  Не си прави големи планове. Защото може да попаднеш на поредния гъз. След много много много години, отново да усетиш познатата нежно хипнотична вуня. Гъзът се изпърдя.   Няма нищо истинско. Всичко си ти. И когато не си сигурен, къде да сложиш края, когато търсиш подходящия момент векове наред, когато не можеш да уцелиш правилния момент. Край. Толкова кратка дума. И толкова трудно се поставя. Когато не знаеш какво да правиш с края, просто го кажа. Край.

Последпис. Или какво да кажем след края. Харесвам BSB.  Никога не се оправдавай за това, което харесваш. Глупаво е да налагаш чужди вкусове върху твоите. И да се опитваш да промениш същонстта си. Защото, каквото и да направя. Пак ще харесвам BSB наприемер. :)