Първа плювка

Author: NeMo  |  Category: Обща каТегория

Двуличието е метод за оцеляване. Но не прекалявайте.  Искам да кажа толкова много неща, но ми липсват думи. Бях в София. Доверих се на човек, а когото не трябваше да се доверявам. Доверих се на друг човек, на когото имах вяра. И кръгът се завъртя.  Искам да кажа нещо за Сони Сервиз Русе.  Според моите лични виждания, никога повече няма да си заведа там телевизор на поправка. Никога по ниикакъв повод. Сложили някаква кака на средна възраст, дето й е крив ссветът, да приема телевизори. При което отивам аз така и казвам тъй и тъй телевизорът ми не включва добре, явно нещо захранването. И тя ме гледа, примлясквайки, и ме пита за имена и телефон. При което аз с готовност спооделям, и добавям да ми се обадят, като разберат какво му има и да ми се каже колко струва. Защото все пак телевизорът преди 7 години беше 100 лева. Да не стане да платя колкото телевизора. Не така, ами сякаш казах- ремонтирайте ми го колкото и да струва. След два дена получавам СМС (явно дори не се и обаждат на клиентите си), че телевизорът бил готов. Намръщен, и някак си предчувствайки какво ще стане, отивам във Сони Сервиз, и там същата оная кака ми се изцепва 43.60. И аз моля? И тя сменихме зхранването. И аз- нали Ви казах да ми се обадите?! И тя- Ама ние до 50 леа ги ремонтираме без да се обаждаме, трябва изришно да е опоменато в заявката. И аз- НАЛИ ВИ КАЗАХ ВЕ!   Честно казано, идеше ми да вдигна скандал, ама си казах, айде… НО пък си направих един извод, и съвет към читатилите от Русе- не си носете телевизорите в тоя сервиз, който се намира на дъното на улица Студентска, посока Руското консулство.  ЗА нещо, което е нормално да ви вземат 20 лева, те ще ви вземат 50. Това за мен е злоупотребяване с доверието на хората. Следващия път, като ми се наложи да се прави телевизор, няма да го дам на тези хора.

И така, за пръв път оплюх някого системно в блога си. ДО сега за две години не ми се е случвало, но в един момент чашата прелива.

 

Каквоо друго имам да разкажа?  Напалм. Залях си стаята със спирит, и драснах една клечка. Почти направих пожар. Но от тогава не съм виждал мравки. Да видим до кога ще остиска.  Ако пак се появят, ще поовторя процедурата. САмо че тоя път като реше да гася мястото, няма да го заливам със спирт, ами с вода :D Ох. И нека завършим с една много красива песен, която не мога да спра да слушам последните дни. Разбира се, пак е на безсмъртните и вечно актуални - неповотиримите пичове от Металика: