Nameless

Author: NeMo  |  Category: Обща каТегория

Обичам тази песен. Не съм сигурен за кой точно път я слагам за фон. Но тя заслужава.

Здравей. Как си? Отдавна не съм те виждал. Така. Истниски. И близо. Липсваш ми, знаеш ли? Искам нежно да се доближа до теб, и да докосна красивото ти лице.ТЪПИ ШИБАНИ БРАЗИЛЦИ Ш МИ ПАДАТЕ ОТ ТАКЪВ ТРЕТОКЛАСЕН ОТБОР ВЕ ВАШТА БРАЗИЛСКА… То сега е тъжно. Някъде в дълбочината на тези големи, и страдащи очи, се крие истината за всичко. Казвал ли съм ти, колко обичам да се взирам в очите ти? Те са ШИБАНИ ТЪПАНАРИ ДЕТО СИ ВКАРВАТ В СОБСТВЕНИТЕ ВРАТИ! толкова необятно радващи, толкова трепетни. Толкова чувствени. Искам да те видя истински. Искам отново да хвана ръката ти. Тази твоя топла ръка. Искам да те прегърна, и да те целуна нежно. Искам да СЕ ГРЪМНЕТЕ И ВИЕ СЕ ЗОВЕТЕ ФУТБОЛИСТИ! ти обясня какво чувствам. Да разбереш колко си специална. Да осъзнаеш, че каквото и да става, винаги ще съм до теб. Всичко от което се нуждая, е просто един шанс. Да ти докажа, че БРАЗИЛИЯ НЯМА ПРАВОТО ДА ОТПАДА НА ЧЕТВЪРТ ФИНАЛ! ТЪПИ ЛЬОХМАНИ! мога да съм това, което желаеш. Защото ти… Ти си заслужаваш. Ти си заслужаваш всяко едно усилие. Всяка една кървяща рана. Всяка една самотно въздишка. Всяка ужасна нощ, всеки раздиращ стон. И сега, АКО И ГЕРМАНИЯ ОТПАДНЕ ПО ТАКЪВ НЕЛЕП НАЧИН, СЕ ОТКАЗВАМ ОТ ФУТБОЛА позволи ми. Позволи ми да съм до теб. Позволи ми да хвана ръката ти. Позволи ми да те обичам. Накарай съществуванието ми да ликува.

И пак не се получи. Започвам да се чудя къде ми отиде дар словото