Author: NeMo  |  Category: Есеобразно

Имало едно време, една идея. Тя била стара и прашна. Идеята лежяла в главата на един млад човек. Сега ще кажете, как така идеята е стара и прашна, а човекът е млад? Ще ви обясня- идеите, остаряват 10 пъти по-бързо от хората. Една година за човека, са 10 години за идеята. И така, нашата идея беше на повече от 200 години. Нереализираният й потенциал, спеше нежно някъде вътре в съзнанието му, и чакаше да бъде активиран. Някой ден, неговият час щеше да дойде. Не можеше да не дойде. Трябваше да се случи. Единственото, което крепеше нашата идея, това беше вярата във човека, чиято глава я роди.А то не беше никак малко. Знаеш ли, трудно е в наше време да вярваш в хората.  Особено ако си идея. Ние хората, успяваме да се излъжем някак си един другиго. Но идеите, те трудно се доверяват. А успееш ли да спечелиш идеята веднъж, то тя остава твоя завинаги.

Имало едно време една идея, спяща в главата на един млад човек.Да, това си точно ти. Осъзнай, че тя е там. Докосни я. Обичай я. Направи я реалност.  Бъди архитект на една усмивка. :)