The Love isn`t love, is it?

Author: NeMo  |  Category: Обща каТегория

За да съществува нещо, трябва да се мисли за него. Случи ми се. Преди известно време. И то ме накара да изгубя любовта си към …….., на които наистина държа. Например този блог.  Сега отново мисля за него.  Променяна. Но накрая, винаги оставаш само ти. Това, което наистина си. Може да си най-невероятнат кучка, но всъщност си просто едно изплашено пале, имащо нужда от прегръдка. От закрила. От нежност. Това важи и в двете посоки.Всъщност, това място ми липсваше през тези дълги дни. Обичам да пиша. Не винаги пиша смислени неща. Нито пък истински. И честно казано, не претендирам за особена достоверност, на нещата, кото пиша. Това са чувства. моментни. Днес те обичам, утре те няма. Въпреки, че любовта не е мимолетно чувство. Любовта между мъж и жена, любовта, която те кара да обичаш някого, да му дадаеш всичко от себе си, и да не очакваш нищо в замяна. Любовта, която те кара да чукаш, и да наричаш чукането правене на любов… Колко пъти споменахме любов? И знаеш ли? Всъщност, наистина я има. За две години, съм изписал доста публикации за любовта. И всяка следваща, е коренно различна от предишната. Понякога разбираш само едно- колко ти е самотно, и колко много имаш нужда от прегръдка, и от нежна дума. Не спирай да мислиш за любовта. Може  пък да я накараме да същестува. Затвори очи. Повярвай на чувствата си. Вложи себе си. Не се разколебавай нито за миг. Време е да бъдеш ти.  Време е стените да бъдатт разрушени. Сега сме само аз и ти. Погледни ме. Мислиш ли? Мислиш ли, че можеш да обачиш човек,  в който си оставила мимолетна, и дълбока следа? Не мисли. Feel it