Знам, че е странно. Не съм сигурен от къде да започна. Това е може би един от най-видните русенци. Поне според мен. Нямал съм кой знае какви допирни точки с него. През първи курс ми водеше математика. Той беше един страхотен човек. Уникален по себе си. От него струяха искрени добродушие, и чистосърдечност. Нещо, което съм забелязвал в малко хора. Никога няма да забравя, колко запалено водеше лекциите си. Включително и прословутото “мушване” и “пъхване” под диференциала. Никога няма да забравя, и как ми стисна ръката след изпита. И как ми написа 5, при положение, че бях за 4… Странно е, как човек, с който си имал толкова малка засечка, може да остави такова дълбоко впечателние в теб. Но той го направи. Не може да се обясни точно. Излъчване. Най-готиния даскал в този университет. И си отиде…
Почивайте в мир, доц. Билчев, Вие бяхте Човек.