-Пусни ме да вляза.
-Пенсионер ли си?
-Не. Пусни ме да вляза.
-Не.
-Трябва да се видя със Стамат Напушков.
-Не.
-Трябва да вляза.
-Не.
-КАкво да направя за да вляза?
-Пенсионирай се.
-Но тогава няма да мога да изляза.
-Така е. Освен ако човекът ти отново не се зануждае от теб.
-Аха. Ами, притен ден тогава.
Старото самочувствие ме изгледа презрително. Мамка ти, и самочувствие! Аз вече имах моята врата. Трябваше да накарам стария човек на Стамат да се зануждае отново от него. Но това значеше, че трябваше да разделя бившия човек на Стамат и приятелката му. А това беше твърде подло. Дори и за Кирчо Томчов. И все пак… Предстоеше ми среща със една любов, която трябваше да разбия. В името на човека ми.