Ще те спася, от самия теб.
От демоните в мрака,
дари душата си на злостта,
и ще танцуваш вовеки…
Не вярвам в това. Трябваше да намеря Генадии. Най-доброто място, където можеш да търсиш пенсионирано самочувствие, това е Пазара. Там, където всички те се събират. И си спомнят какво е било някога, и какво е можело да бъде. Ние смятаме Пазара за прогнило място. Там се срещат само изпяти песни. Но той не беше такъв. Знаех го.
Някога ние с Генадии се събирахме на място, известно като Тавана. Банда глупави, млади самочувствия, която обсъждаше как да завладява хора. Тавана беше хубаво място с тежък аромат. Но сега отивах в друга посока. Не желаех , но се налагаше. Трябваше да събудя спящия Генадии от летаргията му. Неусетно вече вървях по прашясалата пътека, невидима за човешкото око, но имаща ясния край- портите. Не беше трудно да стигнеш до самата врата. Но тя се пазеше от едно от най-старите самочувствия. Наричаха го The Gatekeeper. Пазителят на портата. През тези двери можеше да преминеш, само ако си пенсиониирано самочувствие. АЗ щях да съм първото активно такова, което щеше да го направи. Трябваше, защото човекът ми заслужаваше да бъде спасен. Какво ли не правим за хората…