Бяхме стигнали до скромностите, нали? Те, скромностите са една грешка. Те твърдят, че ние самочувствията, сме произлезли от тях. Колко унизително. И адски невярно. Скромността, това е едно деградирало самочувствие. Най-лошото, което може да се случи на едно самочувствие, е то да се превърне в скромност. Аз като едно от най-велиите самочувствия, раждали се някога, съм твърдо убеден в това. Светът трябва да бъде изчистен от скромностите. Обичам да крада хора от скромностите. Забавно е. Те са толкова слаби, толкова безидейни, толкова безперспективни, и лишени от индивидуалност. Скромност е, онзи глупав зубър на последния чин, който най-вероятно ще умре девствен. Него го притежава някоя скромност. А сещаш ли се за най-готиният тип в училище? Бас държа, че той принадлежи на някого като мен. Болест. Но за сега сме принудени да живеем в мир с тях. Един ден ще останем само самочувствията. Скромностите не трябва да съществуват.
Бях в отпуска. Глупавият грип. Дори самочуствията, въпреки, че сме по-висши, понякога страдаме от грип… Нямаше ме само една седмица, и като се връщам, виждам какво?! Тъпият ми човек, си хванал мацка…