Здравейте. Аз съм Кирчо.  Не знам на колко години съм. Но съм сигурен, че изглеждам добре. Какво работя ли? Ами моята работа  е най-интересната работа евър. Аз работя като самочувствие. Ама не като ония гадни меланхолични самочувствия, които крещят на човека си- ти не ставаш, ти не  ставаш, я се погледни на какво приличаш! Ноуп. Аз обичам човека си.  И постоянно му повтарям колко е готян. Защото и аз съм готян. Работя това от около 2 години може би. А може вече да станаха и три. С този човек, времето лети. Пък и е забавно едно готино самочувствие, да повтаря на един симпатяга, колко е готин. Ние с него сме си лика прилика. Как се намерихме ли? Когато се срещнахме, той си имаше друго самочувствие. От ония гадове, дето обичат само да забиват. Нищо чудно де. Светът е пълен с такива самочувствия.  Но аз видях нещо различно в този човек. Самочувствието, кето го притежаваше, беше твърде отрицателно. По-отрицателно от обикновените гадове.  И тогава, когато го видях да седи в онзи ъгъл, отчаян, и със празен поглед, си казах, че твърде дълго съм си нямал човек.  Време беше отново да си хвана един. И този беше подходящ. Естествено, старото му самочувствие, не се даде без бой.  Битката беше епична. Но в крайна сметка, аз се установих трайно при новия си човек. И така, Здравейте, аз съм Кирчо- защитната стена на една съзнание.