Author: NeMo  |  Category: Обща каТегория

Уюта на една есен. Тогава, когато навън вали. А ти гледаш през прозореца, как се стичат капките. Искам с чувството на една пролет. Когато излизаш подскачайки. Толкова е топло. И игриво. И ухае. Пролетта ухае на теб. Искам да видя и първия сняг. Да сме се прегърнали, и да гледаме танца на снежинките заедно. Искам едно истинско лято. Истинска усмивка. Истинско чувство. Искам теб. Истинска ли си? Мога ли да те докосна? Да те прегърна? Да те целуна?

Ето това е безмузието. ВЪРНЕТЕ МИ МУЗАТА! Беше толкова хубаво, когато бяхме заедно! Постоянно си мислех за теб. Ти усмихваше деня ми. Ти внасяше нова искра в живота ми. Пречупваше светлината. И черното беше… жълто. А червеното- лилаво. И и и. Искам си музата!
Но както и да е. Смело напред. Там където, минало, бъдеще и настояще се пресичат по един апокалипстичен начин. Sunshine, Sunset, Sunrise.