Вярата в безнадеждната любов

Author: NeMo  |  Category: Обща каТегория

За Мими.

 

Вяра, Любов. Липсва ни само надеждата. И постигаме светата Троица на всеки глупак. Любовта е  илюзия. Вярата просто я подкрепя. А Надеждата… Тя е  вяра. Връзката.

Имаше някога  мъж. Той се влюби в жена. Никога не беше се влюбвал така истински. Никога не можа да си обясни защо се влюби.И защо точно в нея. Сякаш съдбата, в която той не вярваше, го тласкаше упорито към нея. Въпреки, че той знаеше, че не трябва. Имаше едно време едно момиче жена, което просто си прекара добре за известно време. А мъжът все още седи някъде там, и се дави в собствената си съдба. В която той не вярва.

  Някога имаше и момиче. Обичаше мъж.  Мъжът беше с няколко жени. Но тя го обичаше. Беше готова да го дели. Заради няколкото незабравими мига.  Тя никога не бе цяла. Никога не се почуства завършена. Някога имаше мъж-курва. И жена, която се давеше във собствената си любов. По какво си приличаха? И двамата вярваха. Безнадежно. Глупаво. Лишено от смисъл. Любов. Нима някога има смисъл? Сняг. Поглеждаш нагоре в лунното небе, виждаш снежинките и казваш- Господи, колко е красиво. Дивият танц на умиращите снежинки… Любов. Вярвай си.

D.V.D.