На един приятел…

Author: NeMo  |  Category: Обща каТегория

На тази песен танцувахме, помниш ли? Всъщност, ти танцуваше, аз те следвах. И тогава не можех да танчувам, и сега не мога да танцувам. Но поне бяхме сладки.  Ти с твоята зелена рокля, и нежна прическа, аз със своя елегантен костюм, който облякох само веднъж. Същият сега събира прах в гардебора. И се каня от две години да го дам на химическо чистене. Но защо ли? Искам да запазя спомена от онази вечер жив. Няма смисъл да го отмиваме. А ти? Къде е зелената ти рокля? Къде е онзи нежен, укорителен поглед. Къде е онова възклицание, когато ти правя комплимент? Къде отиде ти?    Виждам те няколко пъти в годината. И все пак всеки път   нещо радосто трепва. Там някъде… Сякаш отново сме ученици.  Помниш ли как се разделяхме на спирката? ;)  А как ме чакаше сутрин? Как вървяхме, и коментираше усилено песните от mp3-ката, ми която така и така нямах честа да слушам, защото слушалките бяха в твоите уши? ;) Часовете по физическо? Спомняш ли си кой имаше баааааааааал от десети клас насам? Спомняш ли си истинското начало на нашето приятелство?  Помниш ли? Приятел от училище.    И все пак, помниш ли, колко красиво беше? Знаеш ли? … Липсваш ми. Липсваш ми безбожно много… Просто да знаеш.