Have a bad day?

Author: NeMo  |  Category: Обща каТегория

Хей, здравей! Как си? Не ми изглеждаш добре. Къде е твоят отнесен поглед? Защо си го заменила с очи, в които сякаш има камъни? Да не си имала лош ден? Седмица? Месец? Няма значение. Знай ,че аз отново съм тук. И че ще съм тук.  Знаеш ли колко ми липсваха очите ти? Усмивката ти. Хайде покажи ми я. Усмихни ми се!  Усмихваш се нали? Чувствам го. Мога да видя усмивката ти. Дори и да не си пред мен. Мога да видя и теб. Мога още много неща. Просто трябва да ми позволиш да ги направя… Позво ли ми. Нека отново да съм до теб. ^_^

* * * * *

Нова тема.

От днес нещата ще станат различни. Имам толкова неща да ти кажа. Но понякога се чудя, има ли смисъл? Ще ти влезе през лявото ухо, ще излезе през дясното. Какво ли те бъркат теб хората… Студена скала такава.  Самотно се издигаш над бурното море. Хиляди вълни се разбиват в теб. Никоя не успява да те докосне истински.  Това си ти- шибана, бездушна скала. Карай напред. И ще си останеш такава вововеки.

******

Нова тема

New era has began.

Еби го ;)

Author: NeMo  |  Category: Обща каТегория, Опитвам се да пиша ;)

Това е нещо на около две години, но пък защо не? ;)

Денят беше мрачен и подтискащ.Небето- притъмняло и намръщено, всеки момент щеше да залее улиците с кални потоци от мътна вода. Въздухът- жежък и наелектризиран, готов да пламне само от една искра.От един поглед, от един копнеж…
И той вървеше по прашната, малка, мръсна улица, изпълнен с безмислените копнежи, на нещо странно и непонятно нему.Човек, присъстващ в живота му от толкова много години. А истината, като една изпечена лъжкиня, излизаше наяве, точно сега. Когато времето свършваше, когато равносметака беше дадена. Когато идеята бе ясна, а планът неосъществим. Това го убиваше. Кап-Кап. Едри дъждовни капки започнаха бавно да се стичат по прозорците, оставяйки черни петна след себе си.В миг небето засия, озарено от светкавица, последвана от див тътен, раздиращ небосвода. Но, на него като че ли не му правеше впечателние това. Той вървеше напред, газещ през нечистите потоци, а очите се взираха в тъмнината и търсеха нея.Търсеше я, желаше я, нуждаеше се от нея.Нова светкавица, озари света. Стреснат, той загуби равновеси и падна. Дивите, мътни води го понесоха към възмездието и той нямаше сили да им се противопостави. Една единствена ръка, бе протегната, една единствена милувка бе достатъчна…
И тя каза “Да!”.И светът отново оживя,и облаците се пропукаха, давайки път на Новия живот. Весел слънчев лъч докосна красивото й гладко лице, а дълбоките очи излъчваха топлотата,на която само тя бе способна. И в този вълшебен миг, той разбра, че я обича… Че винаги я е обичал, и винаги ще я обича. Погали нежно, дългата й ухаеща на лято коса, и я прегърна силно. После устните се долепиха в целувката, която разруши всички невидими бариери, градени през годините. Раят съществуваше и те бяха в него…

DVD

Може и да е по истинска случка ;)

Author: NeMo  |  Category: Обща каТегория

Помниш ли Numb? Излезе през 2003-та мисля. Бях седми, или осми клас.  Всъщност, за пръв път оцених таци песен, когато бях на 18 мисля… Преди това всичко, което даже напомняше лекичко за метъл, ме ужасяваше. КОето беше тъпо, защото тази музика наистина е хубава.  Една от малкото хубави песни на LP всъщност.  Другата е One Step Closer.  Тази последната ми я показа …. Еби го.  Тя си знае коя ми показа, въпреки, че надали следи тук.  Което ми напомня за първия ми блог. Бях го създал само за нея. Беше забавно. ;)  Още си се усмихвам на наивността си, като си го препрочитам. Но пък е сладък. И тя беше си направила блог. ;D Наааайс. Но както и да е. Минало свършено, недовършено време. Може би там се крие разковничето.. Недовършено. ;)  Темите от деня? Еби ги бе. Не ми се занимава с темите от деня. Но пък официално реших да си отпусна косата. Агейн. Ама тоя път както трябва. Със всичките му ташаци дето са наложителни за дълга коса. :Р Само дето има един шибан предохедн период, когато трябва да ходиш със шапка. Когато бритонът ти стърчи на майната си, и всеки косъм е избрал своя собствена посока. ;D Но пък се преживява.  Да де, за това са измислили шапките.  Би било забавно. Ще видим дали ще ми ходи ;) Е, то на мен всичко ми ходи де, ако трябва да сме честни. ;P  Да, олицетворение на самата скромност. Това е един от онези хвърчащи поустове.


А NuMb ми я показа Вики, преди може би 4 години.

See ya ;)

Author: NeMo  |  Category: Ние се опитваме да пишем :), Обща каТегория, Опитвам се да пиша ;)

Моментът настъпваше. Бавно, но сигурно. Всеки звук, издаден от часовника, предателски я приближаваше точно до този момент. А как обичаше този часовник. Някого той й го беше подарил. “Да измерва времето, прекарано заедно”, беше казал. И тя наивно му повярва. Два дни по-късно, той си тръгна.От тогава минаха близо две години, и всяка мъчителна секунда беше измервана от този часовник- безмилостен, и жесток. И дори тук, в края на дните й, той продължаваше да тиктака, със душевадна прецизност. Тик-так, тик-так. Тя знаеше едно- все още го обичаше. Но знаеше и друго- той никога нямаше да се върне. Беше го страх. Нея също. Застанала на парапета. Долу всички изглеждаха толкова мънички. Дали някой виждаше красивото, и изтерзано младо момиче, на покрива?

D.V.D.

* * * * * * * * * *

Беше слънчев майски ден. Този ден беше необичаен. Улиците бяха по-оживени от всякога. Разбира се, никой не осъзнаваше, че се случва нещо нерезво. Само малкото птиченце, което всеки ден наблюдаваше града от едно клонче усети, че ухае на вечна любов. И запя своята меланхолична песен.

И така без още миг колебание, и тя скочи с мисълта, че ще открия любимия си в отвъдния свят… И вече не усещаше нищо.. даже и тиктакането на часовника. А той по чудо оцеля, защото беше верен приятел на времето. Така то щеше да продължи да измерва моментите през което те щяха да бъдат заедно, но не тук, не и сега.. В някой друг свят може би…
Дъгичка

Имало едно време…

Author: NeMo  |  Category: Обща каТегория, Опитвам се да пиша ;)

Отдавна искам да започна моя публикация с това. Но винаги не ми стига врътъкът. Но за този път, имам някакво предчувствие… Имало едно време една луничка. Тя била една от много малки, и сладки лунички, на лицето на едно прекрасно същество. Нашата луничка обаче се намираше точно на върха на носа на това мило същество. Живееше си доста добре. Вече беше станала на 15. Луничките не са като нас, хората. Те помнят всичко. Тази луничка, помнеше, че когато се появи, беше един слънчев ден. Преди него тя дълго време беше стояла под нослето на малкото момиченце, изчаквайки идеалния момент за своето триумфално появяване. И този момент настъпи, точно, когато момиченцето погледна към слънцето. Първото нещо, което видя луничката от нашия свят, бе ослепително-ярка светлина. Луничката се усмихна. Слънчо беше горе. Да, луничките могат да се усмихват, ти не знаеше ли? И от тогава, момиченцето и луничката, заживяха неразделно. Скоро се появиха и други лунички, но тази луничка винаги си беше по-специална.

-Иу, колко лунички имаш…. Много си смешна!

До тогава… Момиченцето, вече не беше момиченце, а влюбчива, малка дама, която искаше да бъде красива. Но те… Те не харесваха нейните лунички. Неините малки, сладки лунички. Не харесваха, и нейната Луничка, която беше на нослето й… Тя трябваше да направи нещо.

-Защо?- попита луничката.
-Защото той трябва да ме хареса.
- Но ние бяхме толкова време заедно. Аз те обичам, момиченце.
-Вече не съм момиченце…

И от тогава, луничките започнаха бавно да умират. Една по една. Лицето на момиченцето стана гладко и меко. Също като мечтите й. Идеите и. Смехът й. Какво? Да,тези неща не бяха присъщи на една дама.. И виждаш ли? Виждаш ли? Там! Ето я! Гордо крачи, една млада ЖЕНА. Луничкана на нослето? Погледни нощем към небето. Там ще я видиш. Гледа към слънцето, и ни дава от неговата нежност , дори и през нощта…

Първи опити в жанра. ;) Какъв е жанрът ли? Казвали ти някой… :)