Монолози на Огледалото

Author: NeMo  |  Category: Обща каТегория, Опитвам се да пиша ;)

-Здрасти.
-Здрасти.
-Как си?
-Как може да е едн отражение? А ти? Как си ти?
-Обичам този въпрос. Издава толкова много…
-Какво издава?
-Хората. Те рядко влагат истински смисъл. Когато те попитат как си, и ти трябва да кажеш- Добре, благодаря. Без да вложиш и капка смисъл. Това за нас е просто един въпрос.
-А ти човек ли си?
-А ти човек ли отразяваш?
- Защо те е страх от въпроси?
-Защото теб те е страх от отговорите.
-Мислиш ли?
-Знаеш ли?
-Знам ли?
-Във въпроса няма нищо страшно.
-Мислиш ли?
-Как си, приятелю?
-Добре, благодаря.
-Как си, приютелю?
- ……….
- ГОВОРИ МИ!
- Не, не ми се говори.
-Знаеш ли?
-Знам ли?
-Знаеш ли?
-ЗНАМ, МАМКА ТИ! ЗНАМ! ПРЕСТАНИ ДА МЕ ТОРМОЗИШ!
-Но аз съм просто теб.
-В какво ме обвиняваш?
-Говориш със себе си. В какво мога да те обвинявам.
-Ти не си аз! Ти ме гледаш от там. От огледалото.
-Аз съм ти. Но в един друг, по-добър свят.
-Какъв свят?
-Свят, където не се страхуваме от отговорите.
-Невъзможно е да има такъв свят.
-Мислиш ли?
-Мисля ли?
-Аз съм твоето Отражение, приятелю.
-Защо ме наричаш “приятелю”?
-А защо не?
-Аз нямам приятели. Сам съм в тази стая.
-Не си. Аз съм тук.
-Не, не си!
-О, да съм! И винаги ще бъда.
-Това прозвуча прекалено… Прекалено какво?
-Не мисля. Не знам.
-Браво. Хубаво е да отговаряш.
-Отговорите.
-Какво за тях?
-Знам ги.
-Тогава, защо не ги споделяш?
-Защото ме е страх от тях.
-Но ти ги знаеш.
-Страх ме е да ги изрека на глас.
-Защо?
-Прекалено много питаш за отражение.
-Аз не съм просто Отражение. Аз съм ти.
-Нима?
-А защо не?
-Това е откачено.
-Ще го закачим.
-Ти не трябва да говориш.
-И ти не трябва да стоиш в тази стая, гледайки огледалото.
-Те ме вкараха тук.
-Защо?
-Защото ми е безумно самотно.
-И?
-Ключовата дума,  Отражение мое е… безумно
-Безумно?
-Безумно…