Смяна на концепцията.

Author: NeMo  |  Category: Обща каТегория

Ами, стига толкова епични филми. Сега сме Адови порти. Не че начинът ми на писане ще се промени. Просто… да, както и да е. Моля, ако някой случаааайно ме е добавил в блогрола си, да прояви уважение, и да го оправи. (Не от това уважение, което аз проявявам към СкручЪ, че тогава ще си седя на Епика, до гре свят светува… :D)

Муслон

Author: NeMo  |  Category: Обща каТегория

Това беше онова, дето Мечо Пух и бандата се мъчиха да заловят.  Нещо като скунка на Пипи. За две неща си мечтая напоследък. И едното си ти. (: Другото е да спре доцентът по алгоритми да ме преследва на сън със звучното- Колега, на есен пак. But we shall see in time my friend. А за теб ли? Ти си много. Адски много. Прекалено много. Харесвах те тогава, харесвам те сега. Еби ги годините. (: Важна е Победата. (-:  Сърби ме ухото. Не мога да запазя ромнатичните моменти. Кво? Да е, имаше някакви романтични наченки. И романтични намеци? Бил съм трагичен случай?! Я не ми казвай какво да правя, че да не ти каажа аз къде да отидеш.  (Това беше Спас.) Спас е противоположността на Кирчо. Ама Кирчо мачка. Закот съм секси. :Р Та, мразя романтичните филми. Супер са ми бозави. Снощи обаче гледах един много як. “Феноменалният” български превод беше- Коледа в Бостън. Разказваше се за мъжко и женско, дето си чаткат от… 13 години! И в един момент, нещо което те наричат… Съдба?! ги зачиса на една и съща конференция в Бостън. Обаче се оказва, че тя е пратила снимката на най-добрата си приятелка, а той- на най-добрия си приятел. И дватама ги помеат като аватари. И общо взето представители на двете страни се срещат, без да занят какво става. А самите двама наши герои, както сами се досещате случайно се срещат на конференцията, без да си имат на идея кой кой е. И от там колелото се завърта. Естествено, като всяка романтична боза, и тая завършва по романтичен начин.  За това харесвам Титаник- романтична боза, в която е разчупен шибаният романтичен хепи енд. DIE LEO, DI! :D Но все пак онова филмченце наистина си го бива. Заслужаваше си 90-ти изгубени минути. ;) Почесах си ухото междудругото.  И въпреки, че този поуст го пиша на Master of Puppets симфоник-метъл вариант, като музикален фон ще сложим нещо по-свежарско, като поздрав  едно друго човече, което е супер приятелче. Боже, Боже, това звучи все едно на сестра ми тииновете правят *гушшшшш*. Еби го. Поздрав за Дъгичката. (:

Infection.

Author: NeMo  |  Category: Есеобразно, Обща каТегория

Най-сетне го разбра. А беше толкова очевидно. Очеизвадно. Очедразнещо. Оче… Тя не можеше да търпи хората така. Тя обичаше да променя. Имаше си идеал i. На името на Имагинерната единица. Която съществува само в извратеното съзнание на математиците. И ако човекът срещу нея беше A, той трябваше да стане i. Нещо повече. Какъвто и да беше човекът, имаше ли власт, тя го превръщаше в i.Малцина успяваха да станат отново себе си. Днес, точно сега, съвсем случайно мина през един преход. Разгледа нещо, и намери в това нещо себе си.  Той беше от малцината  Но процесът на заразяване ясно си личеше.  И все пак аз-ът  се чуди… Има ли някъде истински i-та? Не моделирани B-та, нито C-та, нито D-та. А такова. Истинско i. Което се е родило i, и иска да бъде i. И просто е i. Тя беше i. Единственото i, което беше срещал някога. Може би единственото i на този странен свят. И може би за това беше толкова самотна. И може би за това отчаяно търсеше друго i. И когато не го намираше… Тя го създаваше. А единственото, от която тя истински се нуждаеше, беше i-тата прегръдка. “И” като истина. “И” като имагинерност. “И” като история…

 

 

 

Oh, really?

Ще си закача белия дроб на стената!

Author: NeMo  |  Category: Обща каТегория

Най-сетне да ми направят снимка на белия дроб, и да не водим вечния спор с доктора, а именно:

Докторът: Пушиш по кутия на ден
Аз: През живота си не съм лапал цигара
Докторът: Да ти приличам на глупак?
Аз: Честно ли?
****
И така нататък. Днес докато си чистих стаята, попаднах на тази снимка. Тя е от преди може би няколко седмици. Но пък в момента пак съм болен. Дано не се наложи пак белият ми дроб да позира, защото не се знае до кога ще издържи. :Р Не съм шибан пушач! Сега, сигурно искате да видите как изглежда белият ми дроб окачен пред прозореца… Ах вие… Добре, сега ще го снимам ;D Та, ето го и него- най-новото ми украшение в стаята. Моето бял дрб :Р

О, и честита Коледа. Аз си я прекарах много добре. Легнах си, наспах се, няколко пъти се карах с баща ми на тема- като ще надуваш шибана музика, поне надуй шибано добра музика, а не Планета. В крайна сметка стигнахме до компромис- прерязах кабела на кабелната. ^_^ На сутринта станах, и естестевено единстеното останало парче от питата, съдържаше парата. Всяка година ме чака тая пара. Много се обичаме с нея. :Р И тъй, сега отивам да уча по САЛС. Довиждане, мъхове (+

Мучачо, Гаспачо, Ганторолей! И тролей!

Author: NeMo  |  Category: Обща каТегория

Ако някой очаква, че на връх Коледа, ще пиша за Коледа, значи някой не ме познава. Не, в нашето село искаме просто да се наспим.  Нали знаеш? Когато всеки ден ставаш в 6 часа, излизаш, не се прибираш, или ако се прибриаш се прибираш колкото да хапнеш нещо. Тъй като ходиш по адреси, от време на време успяваш да си видиш скайпа, за да установиш, че съседът най-мързеливо ме пита там ли си, след като може да извърви 10 метра, и да разбере. Еби го.И в края на един такъв ден, осъзнаваш, че е Бъдни вечер, а ти нямаш даже елха. Всъщност, вие сте петима човека, и чаткате, че е Бъдни вечер, а нямате елха. Тъпо е, когато осъзнаеш, че не ти пука. Че искаш просто да хапнеш, и да се трупясаш. Магията на Коледа. Коледният дух. Коледното настроение, дядо Коледа… Все нещо измислени от Кока-Кола. Цялата Коледа е толкова шибано комерсиалисирана, че й се губи смисълът. Хората забравят, че се празнува Рождество Христово… Както оная реклама, дето една кака (ох мале каква кака..) застанала пред елха и казва- Какво е Коледа? Коледа е празник с много подаръци. Вземи и ти своя подарък от…. (фирма). Яко. Е, каката е супер де. А, казах си, че няма да говоря за Коледа… Добре де, всичко, което разбиразе под Коледа, драги филмирани дечица, добре де почти всичко, е измислео от Кока-Кола. Баси конспирацията. Те даже имат патент върху образа на дядо Коледа. О, и нещо интересно- във старите митове и легенди, ТОЙ Е ВЪВ СИНЬО! Коко-кола го правят червен.Оф, това, което искам да кажа, е че Коледа намирисва. Не ми харесва, и искам да спя. Лека нощ. О, и много поздрави на н ананасите. ;)