Author: NeMo  |  Category: Обща каТегория, нещо.

Ти си самото мълчание.
Мълчание, обладано от тиха,
самотна, и нескрита тъга.
Седиш тук, и гледаш ме,
седя там, и виждам те,
чувствам те,
а по красивото ти, тъжно лице,
нежно проблясват
оттенъците - Сълзите на реалността.
Ти си там, и липсваш ми,
аз съм тук и искам те.
Търсим в мрака една прегръдка нежна,
със очи затворени, усещане за пълната луна.
И по реката бавно, лодкаря те откарва,
платила си му явно, и
Бързо! Бързо! Мини отвъд!
И вече няма да си в плен на тази плът!
Плътта, която те зове,
истината, и желанието- пропити със
греховната ни страст.
И знаеш ли?
Любовта поражда страст,
страстта- всичко що зовеме грях.
А грехът е сладък предвестник
на живота ни след смъртта.
И тръгваме от гарата една,
аз на север, ти на юг.
И по потните стъкла,
диво личи си - безумната ни тъга.
И все пак аз знам,
там-нейде из кръглата земя,
северът ще се обърне в юг,
и там, точнно там ще е любовта…