Nemo`s Gate

Не, не съм. Но можеше да съм! Мда, представи си, че всъщност бях Генадии. Или Гецата. А може би Ганьо. Всъщност, минаха 14 години от 15-ти септември година 1996-та. Гато батко ви беше първи клас за първи клас. Всъщност, смятам, че нямам какво да правя там. Нямам работа в немската. За това и предпочетох да се наспя, вместо да стана в 8 часа да ходя на празненство.  Тъпо е. Да гледаш как гражданинът от селски произход (и под слески имам впредвид със селски манталитет. Има разлика между селянин и селяк), Пацо, обяснява, как щял да им го начука ни всички. Да, да, никога няма да забравя, как когато ние завършвахме тоя човек, ни събра всички в малката аула, и започна да обяснява, как сме им го начуквали на другите училища… Литератор. Оратор. Интелигентен човек. Просто такъв директор да му се радваш, и да го тачиш. Всъщност, бившето ми училище е пълно с такива абсурди, че надали ще забравя нещо. Например гениалната идея да сринат библиотеката, и да преместят Нуша в голяма аула… Библиетека в аула. Гениално. Евалата! или пък да поръчаш на десетокласник да ти правя сайта на училището. Боже, Боже БОЖЕ! Кеф да ти е! Знаеш ли, колко много харесвам хаоса си. Обичам да живея в хаос. Имам нужда от тръпка. Искра. Нов огън. Нова инспирация. Нов поглед.  И мрън. Хбуф. И от теб. {P}. Най-вече от теб.