Author: NeMo  |  Category: Обща каТегория

Ядем месо, обаче не ни стиска да гледаме как обезглавяват агнето. Ау, горкото агне, колко ми е жал за него. Ама хич не се замисляш, като ти е в чинията, от къде е дошло, нали? Да ти е минавало през ума, че ядеш нещо живо? Всъщност, защо точно чувстваш огризения, като виждаш, как обезглавяват горкото, мънчико, блеещо, беззащитно агънце?! Мууууу! Не, това беше крава. Но и те се ядат!-..- А ако се разходиш по пълнолуние в гората, смяташ ли, че на вълците ще им е жал, че са започнали да ядат от теб, докато си жив? Всъщност, представяш ли си, да те ядат, докато си жив? Звучи зловещо нали?  Но дали на дзверо ще му пука? Видиш ли, в природата си има някаква верига. Някакъв ред. Вегитарианците са позьори! Защо ли? Ами не ядат малки, беззащитни, жално блеещи агнета, ама хич не им пука да откъснат някой домат. Ами то нали е живичко бе? Шибани убийци!  Вашта вегитарианска! Позьорщина е всичко. Ами, така като разсъждавате, я я карайте на фотосинтеза! Как ли? Представяш си, че си домат, и обръщаш листа към слънцето. Обаче, рискуваш бая, защото плодовете ти са големи червени топки, който могат да бъдат откъснати от някоя кучка. Замисли се, о стремителю към невинност, искаш ли топките ти да бъдат изтръгнати от някоя кучка? И аз така си мислех. И сега какво? Имаш една опция да си невинен, и ти не искаш?! Ебало си мамата, нали ние месоядните сме убийци? Пък ти едни топки не можеш да прежалиш. В живота е така, моето дете- или си победител, или те мачкат победителите. Средно положение няма. И да ти кажа, не знам кой е измислил съвестта, обаче голямо копеле ща да е бил. Съвестта всъщност, е онова шибано гласче, което ти казва- Не го прави, не е редно!   И всъщност, от това гласче само си патиш, да знаеш. Трябва да се научиш да не ти пука. Всъщност, няма по-готино от това да живееш за мига. Изживей случващото се сега, и стига си ограничава възможностите и шансовете.  Затвори си очите, и се отдай на нещо ново и различно… А ако те е страх… Толкова по-жалко за теб… И така, крилце или кълка?

Завръщане към истината…

Author: NeMo  |  Category: Обща каТегория

Днес случайно, ей така ме обзе желание да си отворя стария блог. То не беше точно блог де. По същност си беше блог, но реално беше дневник, който трябваше да го чете само един човек. И о да, бях такъв страдалец…  После осъзнах, че тоя пдход мирише. Но така де, попаднах на нещо, което бях писал по онова време, и ми стана интересно да го споделя с публиката на сегашния ми блог. (Оригиналната версия е леко редактирана)

Има нещо…
Изтощено,
изморено,
отчайващо,
потресаващо и
празно…
Със невиждащ поглед
и разперени ръце,
броди в морето на чувствата
и търси своята земя.
Малък остров.
Толкова близо,
толкова недостижим

толкова желан…

Има нещо
грозно,
отблъскващо,
недъгаво,
сакато.
Със изкривени устни,
и подкосени нозе,
броди в мъртвата нощ,
търсейки своята звезда.
Толкова ярка,
толкова топла,
красива,
толкова любима
и единствена…

Имаше нещо…
Но него отдавна вече го няма.
Остана само прахта разпиляна…

DVD

Това си няма посвещение. Всъщност има си, но теб те не интересува за кого го писах. :Р Не го приемай лично де, просто…  Както и да е. Една година си е една година. Все по-често и по-често чувам как разни завършващи се радват, че имали бал…  Сега се радвате, но бедна ви е фантазията какво ви очаква по-нататък… Аз ще съм тук да ви се хиля злобно. Не, майтапът настрани, хубаво е да завършваш.  Искам да видя дъгата ^_^