Малка равносметка

Author: NeMo  |  Category: Обща каТегория

Не е вярно, че целият ти живот ти минава през очите. Поне не го почувствах така. Почувствах просто, все едно съм на гарада, и чакам да дойде влак. Чакаше ме път, по който трябваше да тръгна сам. В мен бушуваха диви чувства на отчаяност, страх… Не, не просто страх, а животински страх, и въпреки това не паднах. Някой ми беше казал, че умират тези, които губят съзнание. Обаче аз имам желание за живот. Но не това е въпросът. Когато ти се случи нещо такова, и си даваш равносметка за някои неща, осъзнаваш какво си постигнал и… Абе не, това са празни приказки.  Аз се питах, защо съм толкова далеч от вкъщи. Елементарен въпрос, нали? Обаче отгооврът му е страшен. Както и да е, за ваше съжаление съм жив, и ще продължавам да ви тормозя с блога си. Докато ме нямаше руснаците пак плъзнали, мама ти и руски спам. Три коментара заминаха. Да взема вече да се оплача някъде ли… Но това са дребни проблеми. Сега си хрупам солети, пия сок, и си мисля, колко ми е готино от самия факт, че мога да го правя.  Супер ми е свежо в момента. И съм щастлив. Да, определено съм щастлив. Имам си моето Облаче. Познавам се лично с Дъгата, а  Слънцето ми се усмихва. (: Фак, това прозвуча, все едно съм дъвкал от ония тибетските гъби на Дони :D Ох, и те така. Както и да е, все пак не съм много добре, обаче реших, да отида на упражнение по Полупроводници. Ако някоя висша сила е с мен днес, искарам 6 на теста, комбинирам това с досатъчно сладкодумие, може и даме върже да освободя изпита… Въпреки, че надали. Но аз обичам изгубените каузи. Изключително привлекателни са ми, и интересни. И истински! (: До скоро!

пп! Братушки, спрете се!