Unbreak my heart

Author: NeMo  |  Category: Есеобразно

http://www.youtube.com/watch?v=6mK3N72UlNc

Меланхолия. Знаеш ли какв е това чувство? Това си е чиста проба сладка тъга, примесена с празен поглед,  устремен към далечен блян. И въпреки, че понякога си наясно със невъзможността на ситуацията, се отдаваш на мига, и действително за момент, забравяш, че е просто един кратък, лишен от бъдеще миг. Просто един миг, оставящ след себе си меланхолията. Е, някои на това му викат по доста по-прост начин- сдухване. Е, сдух! Шегувам се. Всъщност, не се шегувам, действително и сдухване е вариант. Но някак си предпочитам по-художествени термини.  И може би за пръв път ми се случва, но в момента и аз не мога да намеря точните думи, с които да опиша това.  Сещам се за една дума всъщност, която не употребявам от близо година. Тя е в едно друго минало, което е безкрайно объркано, и лишено от физичен смисъл.  Безкрайността няма физичен смисъл. Думи на доцент Попов. Междудругото, изключително правилни и придружени с трезва мисъл. И всъщност, не  е вярно, че физиците са лишени от въображение. Просто те търсят доказателства за всичко случващо се. Което всъщност е заложено и във всеки един от нас. Да търсиш истината за нещата. Да се огледаш, да искаш, да се докоснеш, да…. и много “да”-та, кое от кое по-мечтано, и по-красиво. Защото нищо не може да се случи, преди да е било мечта.  Това го прочетох от нечии скайп. Звучи доста правилно!  Тази вечер си дадох една равносметка… Не, наистина ли си мислиш, че ще я напиша? Твърде много ще ти се разкрия. Но да знаеш, че става въпрос точно за теб. И аз го знам, и ти го знаеш. Бонжур

Или нещо такова

пп

Поздрави към Варна! Отдавна не са пътували натам, а? -.-

Влади, Ради, Ивчо…

И специално на Надя и Ани!(Това е нова звезда :P)

 

пп2 И поздрави към Ирландия! (Наздраве, баце!)