Политиката

Author: NeMo  |  Category: Есеобразно, Обща каТегория

Мразя политиката. Изключително гнусно, и противно нещо. Отблъскващо. С еднозначен смисъл. Норламен от към човешка психология, но убиваш идеалите на масата. Що е то да си политик? Власт. Що е то да имаш власт? Можеш да я използваш. Що е то да използваш власт? Ми в най-добрия случай, ще я употребяваш и на теб да ти е готино, и на масата да й е готино. Обаче пък ако в един момент осъзнаеш, че на теб може да ти е много готино, пък на масата да й е гадно? И си казваш- един живот, аз-власт, какво е това народ? Де го? Що? А, това, дето ме избра? Тук,  властникът се почесва по главата и си казва- Ще му мислим след четири години. Тогава за малко ще се поактивизирам в другата посока. Сега трябва на мен да ми е много готино. Пък каквото стане с народа. Аз да не съм народ? 

   Всъщност, страшното е, че това е една съвсем нормална човешка психология. Аз, другите. Аз, другите. Ако имаш избор дали ти да скочиш от десетия етаж, или другарчето, дали ще избереш ти да скочиш? Не, разбира се! И това е съвсем нормално. И все пак, тук си говорим за някаква мярка. Мярката обаче, я няма. Нарича се самозабравяне, самозамайване, самоосвищване ако искате. И това не го правят само политиците. Не разбира се, всички го правим. Проблемът е, че политиците го правят в големи мащаби. И ако от това дали аз ще изям две порции манджа, а другарчето- половин, не зависи нищо съществено, то от това какъв избор прави един политик, може да зависи животът на мнозина. И в един момент на хората им писна, и организираха някакви протести… Голяма маса, пред големия палат на Народното събрание. И те се браниха. Отбраняваха крепостта си, и не допуснаха тоз народ (Народ, това пък какво е?), да нахълта в пределите на двореца. Политика? Мразя политика. И те не влязоха, изляза си гнева, повикаха, побиха се, така да се каже прехвърлиха негативната енергия, и отново се наведоха, и отново започнаха да търпят. Просто явно от време на време, робът трябва да прави възстаниица, за да се самозалъгва, че не е роб. Всъщност, всички сме роби.  И отново не говоря само за политиката. Ставаш сутрин, отиваш на работа. Има работа, има пари. Има пари, има готино. Честна сделка. Привидно. Всъщност,  тук на теб ти е гадно, че по цял ден изкарваш хляба си, а на работодателя ти му е много готино, защото има бизнес машина, в която ти си роб, и ти изкарвайки своя хляб, изкарваш и неговия. И въпреки това, въпросното е честна сделка. Искаш ли да работиш за мен? Ти доволен, и аз доволен. На мен ще ми е много готино, на теб ще ти е гадно, но пък ще те компенсирам парично. Докато как стоят нещата в политиката? Голяма, съмнителна маса - народ (Какво по дяволите е народ?!),  се запътва на талази, към големи съмнителни урни, и пуска поредица от съмнителни гласове. После следва циркът на препрояването и…. Хайде още четири години. И този народ (каквото и да означава народ), е точно този народ, който преди ги избра. И точно този народ, който отиде да протестира срещу тях. И пак ще ги избере, и пак ще протестира, и така и така… Всъщност, навсякъде е така.  Проблемът е, че колкото по-глобавно е нивото, толкова по-тромава е системата, колкото е по-тромава системата, толкова по-трудо се управлява. Горещ пример- отварянето на трети и четвърти блок на АЕЦ. ЕВАЛА! Само дето, трябваше решението да се вземе по време на кризата, а не след нея… Мудно баце, мудно… Ето това е то политиката.  И всъщност, щом политиците са нормални хора, от към гледна точка на психологията,  значи трябва да си избираме депутати от някое специализирано заведение. (Например лудница.)  Не знам. И всъщност, аз не гласувам.  Може би е глупаво, може би не… Просто не искам да се въртя в безкраен, порочен кръг. Аз просто мразя политиката. Политиката…  Да де политиката. Същата. Но пък не можем без нея… Реално, целият ни живот е политика. Голяма, тромава, мудна, бавно реагираща… Какво прави всъщност политиката за теб? Обещания, обещания, обещания… Истината е, че ти и само ти си този, който може да направи нещо за себе си. Не чакай някой политик да го направи, защото няма да се случи… Замисли се, и давай смело напред. Утре ще е по-зле. (:

Wishmaster

Author: NeMo  |  Category: Обща каТегория

Рекна ми Кокито навремето- Ти харесваш Wishmaster, знам те аз… И като че ли тази песен, наред с Planet Hell, оставаг двете ми любими авторски песен на старите Nightwish. Но така и не мога да определя коя повече харесвам. Един ден  е едната, друг ден- другата.  Както и да е. Утре е денят на истината. Наближава близка среща с господин доцент д-р Димитъп Попов, баш шефът на катедра “Физика” в моето университет. (= Мда, това е един от най-готините даскали, на които попаднах… Всъщност, те всичките са готини, ама Попов, Билчев, и Евтимова оглавяват класациите ми. (Последвите са математици.)  Мда, и на съм мога да ги реша интеграл. Много съм добър. :Р Тъй де, остана още един изпит. Чудя се, дали ще запазя серията си (3:0) за сега… Някак си 4:0 звучи по-добре, но ще видим какво ще се случи. Но пък в крайна сметка, Зу го мина, Нео го мина, Тошко го мина, Митака го мина, Белоградчишкия дори и той го мина… Защо пък аз да не го взема? Ами, всъщност да наистина… Защо и аз да не го взема? Имаше една приказка- Дойдох, видях, победих. Решил съм да си направя една тениска. Купувам си черна тениска, и щамповам на нея “Студент на изпит. Дай Боже 3!(Поне).” Определено ще е хит. Даже съм се зарекъл да го направя. (+ Само трябва да проуча къде в Русе може да се правят такива неща. (= Няма как да няма място за щамповане на тениски пък. (: И на юнската сесия, така ще се явявам. Пък кой знае, може доцентите да уважат правото ми на тЛи, както казваше бившата ми даскалка по български.  Между последната дума на предишното изречение, и първата от това има коло час разстояние. През тоя час преслдвахме папагали… Два на брой… Из целия апартамент. Това е забавно. (+ Само, че сега трябва да се чистят папагалешки лайна. Бла! Това не е забавно.  (:

Толкова от мен. Утре или шампанско, или жито.

Ех, тези дни…

Author: NeMo  |  Category: Обща каТегория

Напоследък, доста позабравих блога си. Съжалявам, редовните читатели. Ама какво да правя… Да отида аз в 7 часа за изпит по физика, и да се окаже, че въпросният бил след два дни… Е, няма такъв просто… Както и да е, за сега резултатът е 3:0. Нямам късане. Дано да си остане така де… Не знам какво точно да напиша. Прекалено ми се спи за да разсъждавам, но някак си се чувствах длъжен да напиша нещо. Просто, обичам си това място, и да… Напоследък го занимарих. Съжалявам.