РУ? I LIKE IT!

Author: NeMo  |  Category: Обща каТегория

    Отначало беше трудно. Необичайно… Странно… Но с всеки изминал ден, се убеждавам, че съм си намерил мястото за сега. Обстановката е просто уникална.  В 12 клас ме беше обхванал страх, че това с ученето ще свърши. Че никога няма да имам същите усещания като в училище, докато съм в университета… Е, да ама не. Усещанията са подобрен вариант на това, в училище. Просто тук няма разни несериозни пубери, смеещи се на малоумни шеги, и менящи си мнението на всеки нови пет минути. Тук нещата са някак си по-сериозни. Но от друга страна- в пъти по-смешни. Спранно е как хем можеш да бъдеш сериозен, хем смешен. Това е някакъв неповторим микс от усещания. Не знам как ви е на вас по другите университети, извън Русе, но аз се чувствам страхотно! И нито за секунда не съм съжалил за избора си до сега! Даже вчера се видях с Нели Пигулева, и й го казах. А се сещам, преди няколко месеца, как бях разубеждаван да ходя в София да уча журналистика. Е, определено беше права за Бога! Не съжалявам! Не вярвам и някога да съжаля. Имам само един страх… Да не ме откъснат точещети ми се професори, доценти, и доктори, от този поток…    Да се надяваме, че това няма да се случи… Всъщност, няма да се надяваме. Това няма да стане, и точка по въпроса! Пораженческият дух не е нещо хубаво. Човекът е саздаден борец. Още от самото си раждане се борим за първата си глътка въздух, до последно се борим за мечтите си, а накрая се борим с неизбежното- със смъртта. Такива същества, които се прадават пред живота, аз ги наричам жалки.Докато има живот, има и надежда. Имаше един мой любим цитат от “Андромеда”. Тиър го каза в края на втори, и началото на трети сезон: И тъй като го търсих около 10 минути, и не мжоах да го намеря, ще го цитирам по памет- Вероятността  във времето, майката и баща ти да се срещнат, да се харесат, да искат да създадат семейство, и от този брак да се родиш точно ти, е 1 към милиарди. Щом веднъж си минал през това, кой си ти да кажеш, че не можеш отново да минеш през такива шансове?!” Идеята е просто блестяща. Докато има живот, и,ма и надежда- може да е микроскопична, миниятюрна, нищожно-пренебрежива, но все пак НАДЕЖДА!  Запомни го, си казах. Тогава ми звучеше като супер идея. Днес ми звучи като реалност. Може би преди години не можех да  възприема тази идея. Сега, това което на английски се нарича експириънс, а на български. житейски опит, ми помага като че ли да възприема тези идеи… Докато има живот, има и надежда…