Събота

Author: NeMo  |  Category: Обща каТегория

   Не обичам така. Не обичам да се чудя дали постъпвам правилно, и да се тревожа за нещата, които ще се случат по-нататък. Истината е, че ми липсват някои оределени неща. А зад ъгъла видях едно дете…Вчера гледах един страхотен филм - май се наричате “Специален доклад”. Пак екшън, но екшън със замисъл. (: Днес пък се събудих с мисълтта, колко ми липсва Надя. Наде, вярно че във Варна има много батковци, ма не забравяай русенские такива ей! (+ Иска ми се да поразсъждавам върху някоя философска тема, но точно сега на ум ми идва точно едно нищо, и се чудя, какво точно се случва. Вчера ми заявиха, че съм електричар… Никога не съм се възприемал като такъв. Аз съм човек на… И аз не съм много сигурен на какво…Напоследък като че би действително се превръщам в човек на точните науки. А тези тип хора, никога не са ми допадали. Лишени са от въображение. Спазват някакви си закони, и съществуват в някакви рамки. Да се излезе извън тези рамки, за тях е немислимо, невъзможно, недопостимо… Не, не съм такъв човек. Не искам и да стана. Няма и да бъда. Рамките  са нещо твърде ограничаващо. Е, ваниги трябва да ги има, но не трябва да си ги слагаш толкова близо до главата… Часовото пазстояние между това, и последното изречение, е около… 12 часа… Ходих на физическо, и после се закрастих в общежитията… Случайно попаднах на един репортаж за наркоман, който обясняваше, как 10 години вземал хероин ли беше, кокаин ли беше… Абе, някакви шетни, както ги наричам. Стана ми жално. Стана ми и противно.  Противно-жалновидно. Това да си зависим от нещо, каквото и да е било, е меко казано неприемливо за мен. Особено от отрова. Предполагам, че ако четете блога ми отдавна, знаехе отношението ми към алкохола, цигарите и наркотиците. Неприемливо. Глупаво.  Странно? Не, странно, по-скоро… Да може би странно е точната дума. Странно ми е, как млади хора се погубват с глупости. Зарибявка било…  Някой ме зариби. Това е редовната фраза. Ами ти глава имаш ли си на раменете, че някой те зарибил? Глупаво е. Странно е. И ми е толкова изморено, че надали звучи смислено. Но пък идеята е, че зависимостите не струват.  Просто са жалки. Това е от мен за сега…