Nemo`s Gate

 Ето това е страхотна песничка, с гаден клип. Знаеш ли на какво ми напомня? На хубавата и измамна действителност на месец май.  Хем ми е готино, хем ми става тъжно.   Както и  да е. Идва утре. Предстоят ми първите две контролни. Ясно ми е, че по програмиране надали ще успея да освободя… Тези блогсхеми ме ужасяват. Надеждата ми се таи в математиката… Там като че ли порабрах нещата.  Какво съм разбрал ли? Матрици и действия с тях. Детерминанти, метод на елемантарни преобразувания, матрични уравнения, системи линейни уравнения. Метод на Гаус. Имагинерна единица и действия с нея. Горе-долу това ще е. Трябва ми минимум 4.50, за да продължа напрес в борбата за освобожданате от изпит. Дали ще го изкарам? Who can show us? Only time… (Enya) Да, да да! Има си и добра  страна. Дори да се издъня и на двете, поне ще съм понаучил материал за изпитите. Не като материали в електрониката и Физика да кажем, където ми е меко казано мъгла, как ще успея да мина… Е, физиката човекът е меко казано пич, ама материали в електрониката… За Николай Михайлов се носят легенди из университета. На мен ми се струва готин човек, обичащ да къса хората обаче… Не знам, ке поживиме ке видиме. Инженер Балабански е жив пример за това. Щом той стисна зъби и мина, значи и аз мога. (+ Ама не искам да ме късат! Както и да е.  Озадачен съм от държанието на един точно опрделен къдрав човек! Меко казано озадачен. Но само толкова. (+ Дидка е пич. Успях да се свържа с Надя. Вече май не й се сърдя. То пък на Надя не мога да се сърдя бе мамка му! На другите, още ви се сърдя. (+ Хайде, отивам да уча двуизмерни масиви…

edit: И на Кари опростих. И на нея не мога да й се сърдя… А останалите- отивайте в ъгъла за да се срамувате! БЪРЗО!

По-стар от човечеството, по-древен от Земята, построен от създателите на Вселената…   

Порталът… Малцина бяха чували за него. Само избраните го бяха виждали. Но плащаха висока цена за това, обричайки цялото си съществувание на него. ..

                                                                 * * * * *

    Етикетът изисква, повечето такива истории да започват с иззвъняване на часовник, и представянето на леко сънена персона, която в последствие се оказва главният герой. Е, кои сме ние, ча де не спазваме етиекета? Ето, часовникът иззвънява. Тишина… След минута пак иззвънява. Е, да нашата история е модерна, и часовникът е функция на GSM апарата. И така, след няколко иззвънявания, виждаме два крака, стъпващи на земята и запътващи се към банята. Тук зарязваме благоприличието, и последваме въпросната персона към банята. Главно защото е женска, а авторът  на историята е загорял. И така, нашата жена, всъщност е момиче на видима възраст не повече от 16. Леко къдрава коса, висока около 1.70. Облечена е с широка тениска и боксерки, които вече е свалила, за да влезе под душа. Изглежда адски сладка. Абе, да ви виждам ръцете! Това не е такъв разказ!  И всъщност разказът даже не е за това момиче, а за съседа й, но нямаше как да не минем през тази гледка. И аз съм човек все пак. Съвсем обикновен човек беше този Виктор. Или поне така си мислеше.  Банално, нали? 

- Не, не не! Изобщо не върви така! Какво си мислиш че  е това, бе, бездарник такъв?! , каза издателят, преглеждайки интрото в това, което трябваше да бъде книга.

Моята милост, стоеше до това бюро, и си мислеше колко жалко е всъщност това викащо и ядосващо се дребно човече. Да не би така да си мислеше, че е много важен? Избиваше комплекси? Сигурно е импотентен, или не му се е отворил парашутът. Или жена му го е изритала, защото е импотентен. Каквото и да беше, имаше далеч по-човешки начини да покажеш неодобрение, от това да демонстрираш, че искаш жълта книжка. И аз го знаех. И при други обстоятелства, нямаше да дам ръкописа си на този иначе толкова приятен човек, но имах нужда от пари… Знахе защо е целият този фарс.  Той щеше да купи ръкописа, но с този театър, искаше да подбие цената. Може това да беше първата ми кнага, но  родата ми е от търговци, така че, търговските номера ми бяха до болка ясни. За това дори и не трепнах, когато смешното човече каза: “И все пак искам да откупя правата срещу 500 лева + процент от продажбите.” Ето, че каза вълшебната думичка. Въпросът беше, какъв ще да е този процент? Естествено, неписаното правило изискваше, да не го питам за процента, а да си насрочим нова среща за доуточняваме на подробностите. Точно така и направихме. Излязох от редакцията, с гордо вдигната глава.  Продавах първата си книга. Не всеки ден това се случва… The Gatekeeper трябваше да стане хит. Но TheGatekeeper имаше нужда от написване за да стане такъв…